Шефката на правителствения пресцентър Арнаудова да не лее сълзи за "редник Любо", ударил репортерка! Че и подписка събрала в негова защита...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След спасяването на радник Киро преминахме към спасяването на редник Любо.
Шефката на пресцентъра на Министерския съвет Севделина Арнаудова тръгнала да събира подписка в защита на подчинения си Любомир Методиев, който бе уволнен от премиера Бойко Борисов заради посегателство върху репортерка (Виж снимката).
Сам по сабе си този акт е доста странен, първо, защото показва, че Арнаудова очевидно се е заразила от протестърските влечения да извива ръцете на министър-председателя чрез възбуждане на обществено мнение, докато стане на тяхната. И второ, защото шефката на връзките с обществеността на премиера явно подкрепя нападенията срещу журналисти, което на свой ред буди извечния български въпрос: ти пък за каква се имаш?!
При това Арнаудова, пък и нейни присъдружни колеги, пускат сълза предателска в защита на редник Любо, че не може и муха да утрепе.
Муха може и да не може, но репортерка може - ако не с микрофона или друго оръдие на труда, което държи, е напълно способен да го направи с абсолютно неадекватно грубиянско поведение. Примерите в това отношения нямат чет и брой още от времето, когато той дълго се подвизаваше в пресцентъра на ДПС, а после се разходи на пиарски длъжности в една болница, в едно министерство и накрая акустира в Министерския съвет, което предизвика всеобщата журналистическа почуда: че какво чак толкова лошо сме ви направили?
Колкото и да е скъп на сърцето на Арнаудова редник Любо обаче, тя би трябвало да знае, че на този свят няма нито един аргумент в полза на неговите действия спрямо който и да било репортер. Още по-малко има аргументи за извиненията му с есемеси и във Фейсбук. Такива ходове служител на неговата длъжност може да предприема спрямо гаджето си или жена си, но в никакъв случай спрямо хората, за чиято успешна работа би трябвало да е пряко отговорен.
Съвсем трети е въпросът как изобщо е възможно който и да било служите на държавна институция да посяга на журналисти. Камо ли пиар, сиреч, човек, отговарящ за връзките между властите и обществото. Като стана дума за пиари, с извинение, е редно да уточним, че повечето от тези хора вършат точно обратното на съдържанието на това понятие и по-точно - пречат на тези връзки. Един от тях стигна до такъв връх на неразбирането на функциите си, че попита журналистите защо разговарят с даден политик от партията, която обслужва, без да е питал него.
Макар че този пиар и всички останали би трябвало да са наясно, че тях ще ги питат, когато станат депутати, министри или нещо, близко до това. Докато са обслужващ персонал обаче, нито един журналист няма абсолютно никакви въпроси към тях, най-малкото защото те не са никакъв фактор, освен някакво си вътрешнопартийно назначение.
Който не вярва на това, да си спомни Краси Райдовски, Мишката Михайлов, че защо не и Клара Маринова, която дори бе говорител на БСП... Или пък Стояна Георгиева.
Затова сега Севдалина Арнаудова да не се мята на амбразурата като Матросов, за да брани необузданите реакции на редник Любо, който бил изнервен от жегата през лятото, защото журналистите са го виждали още по-изнервен и от дъжда през пролетта.
В Евксиноград например, където предизвика почти международен скандал с, меко казано, невъзпитаното си поведение. Тъй че за всеобщото благо най-добре е да стои на сухо.
Всички сме наясно, че проблемите в българското здравеопазване са сериозни, но ако някой не може да контролира нервната си система, просто не може да заема такъв пост.
А Арнаудова и присъдружните ѝ да престанат да го бранят, защото с основание ще бъдат заподозрени, че не просто подкрепят редник Любо, но и бруталното му поведение. С тайното и подсъзнателно желание да последват примера му.
