Шефът на „Синьо единство”: Някога руснаците ни освободиха, може би е време да върнем жеста
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Председателят на партия „Синьо единство” Христо Панчугов излезе с интересно мнение във „Фейсбук” по повод днешния национален празник. Според него, руснаците някога са ни освободили, а сега е време да им върнем жеста.
Ето какво пише Панчугов:
Честит национален празник!
Смисълът на този ден е освобождението, не просто в географски смисъл. Смисълът на този ден е правото да се наричаш свободен, да се чувстваш свободен, да мислиш свободно. Не просто да говориш свободно (каквото ти хрумне), само защото можеш да го правиш, а да изразяваш себе си по начин, който в най-голяма степен отразява вътрешните ти убеждения.
Тази свобода е изключително изискваща, тя е изключително тревожна и адски несигурна. Но е истинска. Тя не е свободата, която дефинира себе си през комплексарското "филство" или "фобство". Тя е смелостта да заявиш кой си, какво мислиш и какво отстояваш. Тази свобода е това, от което ние, българите, имаме нужда днес!
Този ден не е предназначен да ни разделя на такива, които "харесват" Русия и всички останали (тези, които съгласно догмата някак по презумпция нямат друг избор освен да "харесват" САЩ). "Харесването" няма нищо общо със съвременността, нищо общо с тази свобода, за която говоря!
Благодарността не е сервилност! Признателността не е "филство"! Дълбоко съм признателен на всички, които са отдали живота си за свободата на България. Това обаче не означава, че съм опериран от способността да мисля. Не значи, че ще дублирам, препращам, споделям и разпространявам откровените провокации на една или друга пропагандна машина. Защото това е точно обратното на свободата! Това е невъзможност самостоятелно да определиш себе си извън това да приличаш на някой друг!
Благодарен съм (не на абстрактното понятие Русия) за тази свобода и ще се боря срещу всяко усилие, което я застрашава!
Тъй като текстът е за смелостта да се заявиш като свободен в деня на неговото погребение ще кажа и нещо, свързано с убийството на Борис Немцов. През изминалите дни се казаха много неща, повечето от които отново попаднаха в капана на пропагандирането и идеологизирането. Аз ще говоря само за фактите.
Че Путин е готов на всичко, за да реализира своята ново-имперска по същността си политика, е очевидно отдавна! Ако убийството на Немцов е това, което е довело до осъзнаване на този факт у нас или в модерния демократичен свят (към който, слава богу, принадлежим), толкова по-зле за нас. В този смисъл дебатът, който се структурира около това кой има полза от убийството на Немцов, е дълбоко погрешен, да не кажа безсмислен.
Няма никакво значение, освен от гледна точка на справедливото възмездие, кой е поръчал и извършил убийството. Няма значение, защото виновникът е очевиден. Истинският виновник е страхът, че Борис Немцов беше свободен, но по-страшното е страхът, че беше прав. В режим, в който тези две качества са заплаха, единственият начин да ги неутрализираш, е да елиминираш физически техния носител.
Големият въпрос тук е не как това ще се отрази на отношението на Запада към агресивната политика или към самата личност на Путин. Краят на политиката на двойните стандарти към Русия се виждаше и без това. Най-голямата грешка, която може да бъде направена в този момент, е демократичният свят да превърне Немцов в нарицателно, не защото няма основание това да се случи, а защото единствените, които могат и трябва да развеят знамето с неговото име, са самите руснаци. Въпросът е какво ще направим ние, за да им дадем основание и силата да го направят.
Някога те освободиха нас, може би е време да върнем жеста!
