ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дали е менте една от най-известните исторически находки на България ще тества Националният исторически музей. Поръчана е двойна експертиза, за да установи дали е изработено от оригинално злато, датиращо от IV - началото на III в. пр.Хр. В момента то е изложено в една от витрините на музея и заради спекулации, че може да е фалшификат, ще бъде проверено. Резултатите ще бъдат ясни до седмица и тогава вероятно ще бъдат обявени публично.
Към подобен безпрецедентен ход световните музеи прибягват изключително рядко. Обикновено това се прави, за да бъдат пресечени спекулации относно автентичността на даден артефакт. У нас също някои от наследниците на откривателите на златното съкровище – братя Дейкови, твърдят че Панагюрското съкровище в НИМ не е оригиналът и че е било подменено с копие.
„Да, вярно е. Поръчали сме експертиза на Панагюрското съкровище”, потвърди пред „Монитор” шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Той поясни, че наскоро във фондовете на Пловдивския археологически музей било открито златно ушенце на един от зооморфните ритони, от които е съставено съкровището. „Когато направим химически и структурен анализ на ушенцето, ще установим дали те са идентични
със състава на златото на Панагюрското съкровище
Ако резултатите съвпаднат, значи са от едно съкровище и оригиналът се пази при нас. Така, само чрез съпоставка, ще може веднъж завинаги да докажем неговата автентичност”, каза проф. Димитров. За да няма спекулации, НИМ иска изследванията да бъдат направени от независими експерти. В момента се уточнява кои да бъдат те.
Деветте златни съда - осем ритона и една фиала – вид блюдо на Панагюрското съкровище, имат общо тегло над 6 кг и са изработени от двайсет и два карата злато. Открити са случайно при изкопни работи през 1949 г. в околностите на град Панагюрище и после влизат в експозицията на Пловдивския археологически музей. След като е създаден Националният исторически музей, уникалният златен тракийски сервиз украсява неговата експозиция. От времето на откриването им едно от ушенцата остава на съхранение в регионалния музей.
Преди години Пловдивският музей и Панагюрище предявиха претенции към съкровището с искане то да бъде изложено там, където е намерено. Стигна се до компромисен вариант – бяха изработени две официални копия на златните съдове от 22-каратово злато.
