ШОК: Софиянка си иска гърне с жълтици от Археологическия музей в Пловдив
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Археологическият музей в Пловдив влиза в нова съдебна битка, този път за съкровище, намерено преди 40 години. Претенции за собствеността на находката идват от софиянка. Тя настоява, че е наследница на имота, в който са изкопани монетите.
Това е второ дело с подобен предмет на спора, заведено срещу музея. От години археолозите се борят в съда с Павел Цветанков и Стефка Ангелова, които искат собственост върху Панагюрското златно съкровище. От 8 години не се занимаваме с нищо друго, освен да водим дела, възмущава се директорът на музея Костадин Кисьов.
Според него кучето е заровено в Закона за достъп до обществена информация. Вместо да помага за осветляването на различни проблеми и обществен контрол върху работата на институциите, той служи за реализиране на частни интереси, твърди Кисьов, цитиран от "Марица".
Новият съдебен спор е за гърне със златни монети от 19. век. Те са руски, австрийски, турски и френски. Дамата ищец твърди, че е наследник на бившия собственик на имота, където сега се помещава администрацията на община Карлово. Именно там при изкопни работа за строежа на новата сграда са намерени монетите.
"Дълги години те бяха съхранявани в МВР - Карлово. Получихме ги оттам през 2012 година. Показахме ги само веднъж миналата година, когато чествахме 137-годишнината на музея. Искахме да предизвикаме интереса на нумизматите. По-добре да не го бяхме правили”, съжалява директорът. Той твърди, че няма нито един документ, който да доказва къде точно е изкопана находката. Няма и съставен протокол, че съкровището е открито в Карлово, и то точно в този имот.
При директора е постъпило искане да предостави на ищцата всичко, което има като информация. Има и заведен иск за връщането на съкровището. В този случай тя първо трябва да докаже, че е собственик, а след това къде точно е открито, обяснява директорът.
Според него Законът за предоставяне на обществена информация е недомислен. Той задължава институциите да предоставят всички поискани документи, като процедурата често е изцяло в частен, а не в обществен интерес. Костадин Кисьов смята да сезира Министерски съвет за този проблем.
"Павел Цветанков и Стефка Ангелова, които спорят с нас за Панагюрското злато, ни заливат с искания да им предоставяме различни документи и ние го правим, вместо да си вършим работата като археолози и да развиваме музея, обяснява директорът. Според него в закона има абсурден момент - този, който иска документ, плаща по 1 стотинка на страница, институцията обаче поема пощенските разходи по изпращането им. „На година харчим между 200 и 400 лева само за да пращаме документи до Цветанков и Ангелова”, възмущава се директорът. А с документите от музея частниците водят дела. Според Кисьов, Цветанков дори защитил с тях докторат в Библиотекарския институт.
