ШОКИРАЩА ПРОГНОЗА! Боян Чуков пред ПИК: Европейският съюз ще накара България да заселва бежанци от Западна Европа
Партията на войната около Хилари Клинтън нагнетява напрежението между Русия и Украйна, страната ни е част от геополитическата формула "Стратегия на анакондата"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Чуков е съветник в два мандата на българския министър-председател (2008 - 2009 г. и 2013 - 2014 г.) по въпросите на сигурността и международната политика, екс дипломат и офицер от българското разузнаване. Ексклузивно пред ПИК той разкри кой стои зад геополитическата формула "Стратегия на анакондата" и дали България е част от нея, дали ще има нов конфликт Русия - Украйна и кой го нагнетява, как ще се отразят събитията в Турция на България, каква ще бъде съдбата на Ердоган и ролята на САЩ и ЕС в нея и какво ще поиска ЕС от България за бежанците.
- Г-н Чуков, Русия струпва войски около Украйна. Готви ли се нов военен конфликт и как ще реагират на него в момента САЩ и ЕС, като се има предвид нагнетената ситуация с бежанците?
- На мен лично не ми става много ясно в какъв смисъл е вашият въпрос за струпването на руски войски около Украйна. Руската федерация не е изпратила и струпала войски извън своята национална територия. Например, на западните украински граници Москва не е струпала никакви войски. Напротив.
През последните години НАТО струпва войски и изгражда военни бази около руските граници. Съвсем естествено е, предвид историческия опит, който има Русия, да се вземат мерки спрямо все по-агресивното обкръжение на границите й и активното изграждане около Русия на предвоенна инфраструктура. Подобна на тази, която Хитлер строеше няколко години преди да нахлуе в СССР. През последните 200 години не си спомням да е регистрирана някъде руска инвазия от мащаба на нахлуването в Русия на войските на Наполеон, на армиите на Хитлер, интервенцията на Антантата в руската гражданска война през 1918 г. или Кримската война (1853-1856), когато Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство водят сражения с Русия в Кавказ, Кримския полуостров, Балтийско море и т.н. Ако не съм прав, то поправете ме с подходящ пример!
Партията на войната около Хилари Клинтън е тази, която нагнетява обстановката около двустранните руско-украински отношения. Влошаването на отношенията между Москва и Киев е и в резултат на украинската вътрешнополитическа обстановка. Опозицията на Петро Порошенко се готви да го свали от власт. Обстановката в Киев прилича много на тази, която бе непосредствено преди свалянето на Виктор Янукович.
Американските геостратези методично изграждат Балтийско-Черноморска дъга от Естония до България, която има за цел да хаотизира и дестабилизира западните граници на Руската федерация. Украйна е част от въпросната дъга. Тази геополитическа формула се нарича „Стратегия на Анакондата“, измислена и формулирана от американския адмирал Алфред Махан (Alfred Mahan), чието име всеки различно произнася на български. Той е най-важният геостратег на САЩ през 19-ти век. Но това са азбучни истини за всеки един, който се опитва да открие за себе си геополитическото познание.
Въпреки, че преди и след 2014 г. ЕС се опитваше да играе съществена роля по отношение на обстановката в Украйна, то днес е очевидно, че Брюксел прави опит да се дистанцира от проблемите на Киев. Украйна е „черна дупка“ за наливаните на финансови помощи от чужбина. Вече никой (особено европейците) не иска да дава помощи, които се разграбват и отиват в джобовете на украинските управляващи.
Май Виктория Нюланд ще се окаже права, когато в телефонен разговор при коментар относно Украйна много изчерпателно, кратко и ясно каза: „Fuck the EU!“ В момента поведението и риториката на личноста Жан-Клод Юнкер много живописно и почти трагикомично е еманация на състоянието на Европейския съюз. Накратко, САЩ ще продължат да реализират самостоятелно своята „Стратегия на Анакондата“, а Брюксел ще продължи да се влачи след събитията в Украйна и ще се занимава със своите лавинообразно увеличаващи се вътрешни проблеми. Най-вече тези, свързани с бежанците.
- Има ли връзка между новото напрежение между Русия и Украйна и затоплянето на отношенията между Москва и Анкара?
- Първоначално Анкара и Киев се бяха съюзили срещу Москва. Подготвяха съвместно етнически размирици на кримските татари. В град Херсон с турска подкрепа започна създаването на кримско-татарски въоръжени формирования. Започнаха да се мяркат съобщения, че около Херсон са се появили и джихадисти.
След рязкото подобряване на отношенията между Москва и Анкара ситуацията се промени. Турците се отдръпнаха. Киев остана сам и извърши безпрецедентна провокация. Украинските специални служби се опитаха и не успяха да реализират серия от терористични актове на територията на Крим.
Планирано бе взривяването на жизненоважни инфраструктурни съоръжения, с което щяха да бъдат нанесени огромни поражения на полуострова. Мишена на терористите от специалните служби на Украйна са били газоразпределителни станции, водопроводи, пречиствателни станции на вода, мостове, стратегически магистрали и ключови индустриални мощности. Това бе изключително опасен ход на Киев.
По този повод Владимир Путин заяви: „Аз бих искал да се обърна към нашите американски и европейски партньори. Мисля, че за всички е очевидно, че сегашните киевски власти не търсят способи за решаването на проблемите по пътя на преговорите, а преминават към терор. Това е много тревожно нещо“. По-ясно казано, руският президент приравни Украйна с терористична държава.
Във всички случаи се очаква ново напрежение между Москва и Киев. Това е въпрос на ешалонираната във времето стратегия срещу Руската федерация, която се реализира от американските стратези. Просто единият от планираните основни играчи в противопоставянето на Русия се оттегли. Това е Турция. Източници на аналитичния център OSTKRAFT към руската информационно-аналитична агенция "Regnum" съобщават от Киев, че определени кръгове в Украйна, които целят свалянето на Порошенко, планират да започнат военно настъпление срещу Донбас на 28 август.
- Доколко е реално постигането на споразумения между Ердоган и Путин или това са дипломатически жестове към ЕС и САЩ и от двете страни?
- Необходимо е много ясно да се прави разлика между стратегия и прагматична външна политика. Засега няма индикация, че Ердоган променя турската стратегия.
Очевидно е, че както руският така и турският президент демонстрираха изключително прагматична външна политика. Направиха конкретни външнополитически стъпки един към друг. Наблюдаваме до този момент единствено и само Realpolitik, основана на практически съображения.
Мисля, че е време да осъзнаем, че светът не е еднополярен. Няма съмнение, че САЩ и в определена степен донякъде и ЕС са фактори в международната политика. Но ние сме вече 2016 г., когато страни като Русия, Китай, Индия, Турция и други отдавна уверено водят своя суверенна национална външна и вътрешна политика и нямат нагласи да правят дипломатически „жестове“ към САЩ или ЕС. Особено, когато става въпрос за техните национални интереси. В тези страни, за разлика от България, САЩ и ЕС отдавна не са „началници“.
- Какви са плановете на Ердоган спрямо Европа, САЩ и Балканския регион и какви са плановете на Европа и САЩ спрямо Ердоган?
- Въпросът ви е изключително обемен. Ще се опитам да бъда кратък. Преди Ердоган да има планове спрямо Европа, САЩ и Балканския регион, той трябва да се задържи и укрепи на своя пост като президент на Турция.
Като се има предвид подходът на САЩ през последните години спрямо неудобни за тях политици по света, то американците няма да престанат да търсят всевъзможни начини да дестабилизират и свалят Реджеп Ердоган от власт. И да го заменят с някой като Ахмед Давутоглу. Удобен и послушен.
Ердоган има само един път, по който може да стабилизира и укрепи неговата власт. Да започне да променя досегашната турска външнополитическа стратегия, която го доведе до задънена улица.
Турция винаги е била евразийска страна. Византийската империя има двама големи свои наследници. Руската империя и Османската империя. Турция подобно на Германия, когато е влизала в противоестествени от геополитическа гледна точка съюзи, винаги е стигала до зрелищен провал.
Европейският съюз не е самостоятелен геополитически субект и за това ще продължи да се върти в геополитическата орбита на САЩ. Според мен големите европейски държави след време ще имат своя собствена национална „турска политика“, която в зависимост от дадената страна ще има своите нюанси и различия спрямо другите страни.
- Какви са заплахите за България от събитията в Турция?
- България има нужда от стабилна и просперираща Турция. Дестабилизирането на югоизточната ни съседка крие сериозни рискове за нас. При наличието на над 2 млн. бежанци на турска територия, ако турската държава не е стабилна, рискуваме да бъдем „наводнени“ от огромен за нашите мащаби човешки поток.
Рискове има за България и по отношение на политиката на нашите съюзници от ЕС. Наблюдаваме липса на солидарност от страна на Брюксел и единствено политкоректна риторика, която конкретно не ни помага. Въобще формулата е „всеки да се оправя сам както може“.
Няма да е далеч денят, когато ще започнат да се правят настойчиви опити да се заселят у нас част от бежанците, които вече са в Западна Европа. Тук правителството ще трябва да бъде по-твърдо при защитата на българските национални интереси в преговорите с „началниците“ от Вашингтон и Брюксел.
Трябва да се има предвид, че при рязко влошаване на обстановката в Турция една определана част от преселниците, нашите турци, ще предпочетат да се завърнат в България. Нашата икономика, която се намира в трагично състояние, няма потенциал да поеме големи маси от хора подобно на Германия. Ще се влоши вътрешнополитическата обстановка, криминогенната обстановка и ще се покачи социалното напрежение в страната.
- Как се позиционира България в сложните плетеници на политическата и бежанската криза в ЕС?
- За съжаление до този момент не съм забелязал България да прави усилия да се позиционира в ЕС съгласно своите национални интереси. Не мога да си спомня и един проблем, по който нашите управляващи да са влязли в сериозен конфликт с Брюксел, преследвайки българския интерес. Ако бъркам, поправете ме!
Даже една малка Словакия от време на време не спазва указанията на „началниците“ от Брюксел. Да не говорим за Полша, Унгария, Гърция, Румъния и т.н.
България до този момент не се позиционира. Нея я позиционират. Още преди години, когато се срещах служебно със служители от ЕС, някои от тях ми казваха с укор: „Как да ви помогнем, как да ви дадем нещо, след като вие нищо не искате. Не се борите за вашите интереси.“ Тъжна история...
