Шокиращата история на бита жена: Удари ме бременна, душеше ме пред детето и кошмарът не спираше
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Диана Николова е модел на 39 години. Жената открито разказа за това как с години е била подлагана на домашно насилие и е успяла да се справи с травмите от това.
„Чувстваш отвращение от това, което ти се случва – разказва жената. - Първият шамар дойде, когато детето бе на годинка. Бях излязла с приятелка, той не живееше с мен. Когато се прибрах, той ме удари, че не съм си у дома. След това отново ме удари. Отговорих. Последва сблъсък, след който не помня нищо, тъй като ме бе ритал в главата. Приятелка ми помогна. След този случай шест месеца имах ужасно главоболие. Първите два месеца не можех да излизам навън, защото той ме бе заключил и взел ключа.
Най-тежко в такъв момент е, че предателството идва от човек, който си мислиш че обичаш и с който си мислил, че искаш да споделиш живота си. Прибирах се и не можех да гледам детето си. След тези шест месеца, когато отидох на преглед, ми казаха, че имам комоцио. Оказа се, че след този случай съм получила астегматизъм. Отлепяне на лещата на едното око.
Най-трудно ми бе, че нямаше към кого да се обърна за помощ – майка ми е в чужбина, а с баща ми не поддържах връзка. Приятелят ми знаеше това добре и се възползва“, казатя пред Нова тв.
Николова се връща още по-назад в историята си, разказвайки как се е запознала с насилника си.
„Запознахме се на купон – казва тя. - Не знаех, че е женен. Тогава ме покани на кафе. Видяхме се. В интерес на истината той тогава ми намери работа. Беше ми трудно. Работих с него като постепенно от мой шеф ми стана любовник. Бях на 20 години и забременях. Вече знаех, че е женен. Обадих му се и му казах, а той каза че аз ще решавам за детето. Той ми беше казал вече, че е женен и има две големи деца.
Малко след като забременях, всичко се промени. Решението ми бе да задържа детето. Баба ми смяташе, че детето не трябва да се ражда, тъй като този човек не е за мен. Но аз на своя глава отказах аборта. Оставах у дома на някаква милостиня, но хубавото бе, че една приятелка много ми помагаше и бе единствената, която ме издържаше. Тя бе бременна по същото време и заедно изживяхме всичко. Започна да става по-ревнив. Вбесяваха го и най-малки неща. С триста зора съм събирала пари да купя някоя дрешка на детето.
Докато бях бременна в третия – четвърти месец, ме блъсна. Един познат ми се обади по телефона, а аз казах на приятеля ми, защото знаех колко е ревнив, че ме е търсила баба ми. Тя обаче се обади малко по-късно, и това наистина го вбеси. Скочи и ме раздруса здраво. Удари ме. Пред две мои приятелки ми каза след това, че съм била хубава с размазан грим и така ме харесвал и обичал. Беше и страшно, защото реално намаше къде да отида.
След като детето бе на две години и половина, той се премести при мен. В интерес на истината пред мен той е удрял и бившата си жена. Тогава жена му ми се обади и ми каза, че просто нямам идея с какво се захващам. Капката преля, когато ме удари пред сина ми.
Прибрах се, а той ме посрещна направо с ножа и ме пита къде съм била. Пред детето. Единственото, което бе в главата ми тогава бе да го успокоя, за да пусне ножа. Започна да ме души, да ме дърпа. Тогава загубих съзнание. Беше ме страх, че ако си отворя устата и се разкрещя ще ме заколи. В очите на сина ми тогава прочетох ужас и безпомощност. Той плачеше, прегръщаше ме, беше в паника. Легна до мен и в шок успя да заспи. Баща ми се бе отчаял, че никога няма да се разделя с този човек.
Заплашвал ме е да ме залее с киселина. След като се разделихме съм имала доста сериозни кошмари – че ме коли, че ме беси, че ме убива. В един момент се отказваш от всичко. Казваш си, че явно ти е писано, че не ставаш за нищо.
След като го изгоних, ме бе страх да се прибирам у дома. Непрекъснато се оглеждах на улицата. От четири години не сме се виждали и предпочитам да не го виждам повече.
Страхът от това да ми се случи нещо в момента е по-малък от това да помогна с историята си на повече хора. Искам да ме приемат като жена, която се е преборила с тези неща. Още не мога да си простя много неща. Голямата ми грешка бе, че чаках твърде дълго, а хората не се променят“.
