ШОКИРАЩИ РАЗКРИТИЯ В БСП! Атанас Мерджанов: Борисов се справя, Корнелия Нинова зачертава живи хора от избирателните списъци! Не е отговорила за "Техноимпекс" - един от най-вероломните грабежи на приватизацията
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Убийствени откровения на Атанас Мерджанов, член на Националния съвет на БСП, екс народен представител в 38-то, 40-то, 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание, екс председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, за начина, по който Корнелия Нинова управлява социалистическата партия, публикува анализ "Инфакто".
Мерджанов прави и анализ за това успешна ли е работата на кабинета "Борисов" в условията на извънредно положение.
"Каквото и да се говори за действията на българското правителство, едно е безспорно, че то се ориентира своевременно. Беше едно от първите в Европа, взе стратегическа преднина пред останалите балкански държави. Всички мерки могат да бъдат оспорвани. Който и да ги е взел, както и да се изпълняват. Въпросът е за бързината и политическия момент, в който нашето правителство се ориентира. Задължението на всички институции беше в една такава екстремна ситуация да помислят преди всичко за най-съществената ценност – живота и здравето на гражданите. Можем да бъдем много критични за едно или друго условие, за една или друга форма на ограничаване на правата, но това е извънредно положение в крайна сметка. Ние трябва да се стремим да спазваме правилата, защото няма по-добро и по-целебно нещо от реда. Редът, който да гарантира спокойствието и здравето на гражданите.
Чувам много критични бележки, те вероятно ще продължат, но кой не греши в една такава ситуация. Достатъчно е да се огледаме в целия свят и особено в ЕС, виждаме, че всички водещи държави до една бяха не съвсем убедителни в първоначалните мерки. Връщам се на основния въпрос. За чест на нашето правителство основното предимство на това, което то преприе, беше бързината и своевременната ориентация в една сложна и напрегната обстановка."
По-натам Мерджанов коментира дали премиерът се е обаждал на Нинова в началото на кризата, за да координират действия и дали председателката е отказала да се вижда с него.
"Ролята на опозицията е да бъде алтернатива. И да бъде критично настроена към действията на правителството. Но при сегашната ситуация повече от важно беше опозицията да бъде наравно с управляващите, носейки отговорността за живота и здравето на българските граждани. Честно казано, аз, като социалист, изтръпнах при споменаването на този факт и се почувствах много срамно и неудобно за това, че моят лидер е отказал среща с българския министър-председател, който и да е той. Независимо колко е часът, дали е 11 през нощта или 6 сутринта. В една такава ситуация, в която целият свят не спи и се тревожи, в която Европа е изправена на крак, всички, и управляващи, и опозиция, трябва да мислят за съхраняването на здравето на българските граждани. Оставяме настрана политическите различия и се опитваме да защитим държавата и гражданите. Основателно е да критикуваш правителството, но при условие, че имаш смислено, алтернативно решение.
В началото имаше един ступор в опозицията, пълно скриване. След което, когато правителството трасира този труден път като отговор на заплахата, започнаха едни страшни атаки, при това на ангро, общо и за всичко. Спадането на рейтинга на БСП показа, че обществото очаква от политическия елит да е единен и да отправя еднакви послания с грижа за нацията. Именно разнопосочното говорене създаде напрежение.
Мисля, че в една такава извънредна ситуация си проличава зрелостта на политиците, зрелостта на шефовете на институции, на тези, които са натоварени с отговорностите и представляват интересите. Нужно беше всякакво загърбване на различията и даване на тон пред обществото, пред гражданите, че държавата като цяло, и управляващи, и опозиция, мислят и действат по възможно най-адекватния и загрижен начин. Но реакциите на едни или други части от българския политически елит вероятно бяха такива, тъй като изревнуваха за пореден път. За всичко може да бъде критикуван Борисов, както и аз съм го критикувал, но той има едно безценно качество – изключително точна навременна ориентация за събитията и рефлекс за начина, по който трябва да постъпи първи. Това негово предимство създава дискомфорт у останалите политически играчи. В крайна сметка, за да си политик, за да си държавник, ти трябва да притежаваш освен харизмата и многобройни качества, които да ти дават предимство тъкмо в такива екстремни ситуации", коментира Мерджанов.
Според него, говорейки по този начин, "може би много от моите колеги ще ме сметнат за апологет на правителството. Ни най-малко! Става дума за обективни ситуации, за запазване на живота и здравето на нашите родители, майки, бащи, деца, за които ни е страх. И в това отношение трогателната реч на ген. Мутафчийски в самото начало беше много правилна. Някои помислиха, че това е една театрална поза и игра, но се видя, че и правителството, и щабът, и дори консултативният съвет, действаха безотказно. Ще мине време, ще се оценяват дълго действията на правителството, на един или друг лидер, също така в икономиката, и в социалната сфера. Сега е важно по-бързо да минем през този период и повече български животи да запазим.
Понеже заговорихме за рейтингите, мога да кажа, че гражданите като че ли бяха позитивно изненадани и респектирани от подобен род действия. От бързата навременна реакция, от загрижеността, от това, че от сутрин до вечер правителството е на линия. Въпреки че на някои им изглеждаше досадно, банално, страховито, именно това накара всички институции да се мобилизират, всички болнични екипи да се мобилизират и то при състоянието на нашата здравна (болнична) система, за да се вземат възможно най-адекватните мерки към момента."
Мерджанов коментира и твърденията на опозицията, че всъщност е имало хаос.
"Вижте, хаос имаше. Но тук трябваше да се градират различните сектори, където можеше да се атакува правителството. Например хаос имаше при огромното число безработни в първите дни, които се редяха на опашки пред бюрата по труда. И като социална партия моите колеги трябваше тъкмо тази дезорганизация в рамките на Министерството на труда и социалната политика да атакуват. Защото действително там беше слабото място. Хората бяха в една дилема, безпътица, несигурност, те се чудеха какво да правят, страхувайки се за здравето си, губейки си работата, лишени от перспектива и от надежда как ще посрещнат следващия ден. Ето тук трябваше да се прояви една умна, алтернативна позиция от страна на БСП, но това не се получи."
Мерджанов развива и тезата си за това какво се случва с медиите на БСП - нито телевизията, нито вестникът присъстваха на пресконференциите на правителството, за да задават важните въпроси, за чиито отговори БСП настоява. Сякаш медиите на БСП са само легитимен повод за изписване на едни партийни пари в тази посока.
"Не ми се иска да виня медиите на БСП дали са удачни, или не, дали са сполучливи, или несполучливи, дали са убедителни или неубедителни. По-скоро критиката ми отново е към ръководството, към принципала, към издателя, тъй като алтернативността би могла да се зададе по много начини. В случая както и вие посочвате – чрез неудобните журналистически въпроси от нашите медии. Но това, така или иначе, не става. Не смятам да виня журналистите, тъй като, да, вярно изсипаха се много пари, но те винаги са в един хроничен финансов недостиг. И вестник „Дума“, и така наречената телевизия. Да, това е пропуск. Отдавам го по-скоро на липсата на достатъчно политическа воля да се стимулират тези медии и да им се поставят конкретни задачи. Аз бях против създаването на телевизия и считам, че БСП не спечели от създаването на телевизия. Тъкмо напротив, изгуби много финансови средства", казва Мерджанов.
След това той разсъждава дали в БСП се обсъждат загубите на изборите, грешките на Корнелия, която извади БСП от парламента, а след това загуби и изборите, въпреки че имаше много време за подготовка.
"Такива разговори има и те са постоянни, но няма коректен отговор. Аз със съжаление трябва да отбележа, че откакто Нинова председателства Националния съвет дискусията като че ли е притъпена, замъглена и се отбягва. Голяма част от неудобните въпроси се замитат. Така е не само по въпросите, свързани с изборните резултати, така е по принцип за изработването на цялостната политика и решенията, които трябва да се взимат в Националния съвет и в партийните органи. Вече многократно е поставян въпросът кой изработва решенията, кой ги внася, кой носи отговорност? Ето парламентарната група на БСП беше принудена да напусне българския парламент. Това действие, според мен, нанесе много вреди на БСП. Това практически ни самоизключи от обществения политически оборот. И това беше приумица само и единствено на Нинова. За тези четири години БСП отсъства близо шест месеца от парламентарната трибуна. Месец и половина, близо два, когато се обсъждаше т.нар. "Визия за България" и след това три-четири месеца преди европейските избори. С какво право, с какво самочувствие, с какъв респект ти би могъл да изпитваш, да задаваш въпроси на управляващите, да търсиш отговорност, след като ти самият не си бил достатъчно коректен и не си използвал това ценно политическо време, за да бъдеш алтернативата.
Нещо повече, отсъствието през трите-четирите месеца преди европейските избори съвпадна с най-голямата вътрешнопартийна криза на ГЕРБ. Когато беше апартаментгейт. И опозицията, вместо да бъде сериозният фактор, който да зададе параметрите на нов тип политика, на нов тип управление, отговорно и честно за страната, тя отсъстваше. Към тези факти може да добавим и излишно скандалджийския тон, който беше въведен още от самото начало на този парламент. След всичко това каквито и истини да казваш след няколко години, каквито и ценни предложения да внасяш в Народното събрание народът вече не ти вярва. Той те възприема по един предварително изграден от теб самия начин – като скандалджия, като несериозен, като човек, който всичко оплюва и обругава, а не те разглежда като сигурен страж за своето битие. Това е нещо, което дълго време ще пречи на БСП отново да си извоюва характер на модерен политически фактор, защото не е тайна за никой, че в модерните политически нрави от 30 години насам БСП беше един от вестителите. Един от факторите, който внасяше и по-културното говорене, и по-аргументираното поведение на нашите юристи, на нашите икономически специалисти и пр.", казва с болка Мерджанов.
"Изведнъж от три-четири години насам ние като че ли станахме излишният политически фактор, който не влиза в сметките на управлението на страната изобщо. И нещо друго важно искам да посоча. И то е за начина, по който се подхожда при формирането на регулаторните органи. Всяка опозиция на база на своите критики и алтернативни предложения се бори за място в различните регулаторни органи. Поради вътрешни боричкания, поради нехаресването на този или онзи, поради невъзможността и неубедителността да води умни разговори с управляващите, ръководството на БСП изпусна свещеното си право да има своя квота в съответните регулатори. Така например в Комисията по финансов надзор БСП няма свой представител. В Комисията по регулиране на съобщенията БСП също няма свой представител. Има вероятно и други регулаторни органи... Как ще изработваш и ще задаваш алтернативния тон след като нямаш свои представители, които да ти изработват експертизата и да ти формират политическите решения?!"
След това Мерджанов говори за други сериозни пропуски, за които явно не се повдигат активно въпроса за отговорността на Конелия Нинова. И има ли изобщо някаква стратегия, която БСП спазва, или всички реакции на тази партия имат случаен произход, хрумват й на Нинова в някакъв момент.
"Така или иначе БСП не се превърна през тези години в истинския модератор на алтернативнинте решения и идеи. И това го казвам с много болка, защото голяма част от колегите бяха лишени от мотивация, тъй като редица от техните предложения не бяха вземани предвид.
Самият факт, че "Визия за България" се появи някак си изведнъж, някак дойде шокиращо и не съвсем разбираемо. Не е тайна за никой, че по принцип съветите би трябвало да представляват своеобразен кабинет в сянка на сегашното правителство. Председателят на Националния съвет, зам.-председателите, които отговаряха за този тип политики трябваше да бъдат координаторите и да следят ефективно за наличието на алтернативни предложения по всеки един законопроект. Това обаче през последните години стихна. Това е една от хроничните слабости на сегашното управление на Нинова. Прави впечатление незачитането на дейността на тези органи. И убеждението, че решенията като че ли се внасят отвън, готови, непопулярни, неподкрепени и дори като изненада за повечето от членовете на Националния съвет.
Ще кажа три такива факта. Например в средата на 2018 г. парламентарната група подкрепи увеличаването на военните разходи. Нещо, което беше в противоречие с конгресно решение. След което се наложи пленум, единствен Михаил Миков постави ребром този въпрос, не последва убедителен отговор. Пленумът като цяло защити действията на парламентарната група. И на следващия ден, в понеделник, без решение на Националния съвет последва поредното искане на вот на недоверие, забележете, по вътрешната политика. Решението за напускането на парламента също не беше обсъждано предварително. Говоря за разглеждането на "Визия за България". То беше наложено от Нинова. Имаше немалко гласове, критично настроени, включително и аз самият заех позиция, че това е груба политическа грешка и не би трябвало да се случва, но това не беше взето под внимание. Има и много други въпроси като формирането на листата за евродепутати и пр.
Скандалите около евролистата на БСП бяха забележителни с пълната си липса на логика и демонстрация на глупост и инат.
Тези скандали се оказаха наистина важни и определящи, защото колко от нашите евродепутати можете да посочите като ефективни? Освен Станишев и Петър Витанов, в някаква степен другите като че ли ми се губят, а имаме още трима евродепутати, които би трябвало да респектират и за които Нинова употреби много жар и енергия. Вижте, през последните няколко месеца се получава натрапчивото усещане, че сме излишни като политически субекти. И това го казвам с огромна тревога и загриженост, защото все повече мои приятели, съпартийци, съмишленици ме спират и ме питат „какво правим“. Колкото по-дълго Нинова е председател, толкова Борисов е по-сигурен и по-убедителен за българските граждани. И това се наслагва все повече, независимо от грешките на правителството. Независимо от липсата на много достоверни политики, които биха били нужни на сегашната притеснена от пандемията икономика.
Наблюдавам риториката на Корнелия. Не се търсят аргументи, а просто пълно отрицание. Повишен тон, употреба на лъжи, БСП наистина се превръща в нещо несвое. Когато обвиненията към правителството са за всичко, когато атакуваш просто от А до Я, без да се съобразиш с истината, това е патология, не е политика. Това прави критиката несъстоятелна и я обезсмисля. Тогава обществото спира да слуша за какво говори Корнелия.
Няма как да опонирам, защото всички вотове на недоверие, които бяха организирани до този момент, вместо да бъдат една убедителна и ярка демонстрация на алтернативност, те се взривиха. Първо, защото не бяха достъчно добре промислени от гледна точка на тематиката, второ, защото беше пропускан шанса да търсене на съмишленици. Знаете, че много често колегите от ДПС се разграничаваха, отколкото активно да съдействат. И не на последно място е подготовката и изиграването в добрия смисъл на думата на самото политическо говорене в парламентарна зала. Като че ли на всяка цена трябваше да се изяви непременно лидерът. Да, лидерът трябва да заяви своята политическа позиция. Но по-убедително биха звучали експертите със своите точни анализи и алтернативни предложения. Такива БСП би трябвало да има във всяка една комисия. Но на тях не им се дава възможност. Непременно трябва да се говори ударно срещу Борисов. Много ми хареса, наскоро имаше едно изявление на Страхил Делийски, който каза, че ако извадим приказките срещу Бойко и срещу ГЕРБ от говоренето на БСП, то нищо друго няма да остане. И това е най-неприятното, натрапчиво, горчиво усещане, че БСП е изчерпана от съдържание по отношение на публичното говорене и публичното действие."
Мерджанов коментира и дали все пак на Нинова не и светва някаква лампа.
"Това скандално говорене започна още от първия ден на избора на Нинова. Тя не беше подготвена за тази огромна политическа отговорност, която се стоварва върху председателя на Националния съвет. Не че не трябва да бъдат критикувани ГЕРБ, напротив. Те трябва да бъдат всекидневно критикувани. Но критикувани позитивно, загрижено, умно, със съответните алтернативни предложения. Няма файда, че сме 80 човека в парламента. Някога сме били и по-малка парламентарна група, но сме били по-ефективни.
В момента се забелязва следния политически процес. Ние вече за втори път сме опозиция и за втори път ще се изправим пред реалността да не спечелим следващите парламентарни избори. Много анализатори се шегуват, че Борисов и ГЕРБ работят за своя пети мандат. Тоест, четвъртият им е в кърпа вързан. Как може БСП равнодушно да посреща тези факти?!
Доказано е, че електоратът не обича непремерена политическа ярост. Хората възприемат политиката като консервативно занимание. Те се забавляват с антисистемни играчи, с екстремистко говорене, но когато отидат до урните гласуват консервативно, за партии, които им вдъхват умереност и стабилност.
Хората искат предвидимост. Искат да виждат един умерен, балансиран политически представител, който във всяка една ситуация, и в леката, и в сложната и тежката, каквато е сегашната, ще им брани интересите, икономическите, социалните, здравните. БСП не намира най-верния тон на говорене и на действие. Защото какво значи това „напускаме парламента и отиваме при народа“. Ами като отидохме при народа, с кого говорихме? Така нареченият „наш народ“ почти се изчерпва на избори и ние получаваме все по-нисък резултат.
Нинова води партията към разцепване. Защо се правят тези чистки на групи от хора, които или са били около другите председатели, или пък не са съгласни с Нинова...
Дано мнението ми да не бъде възприето като прекалено лично, но според мен това се дължи на характера на Нинова, тя не е колективен играч. Нинова не е свикнала да работи в колектив, да се съобразява с мението на останалите. Аз неслучайно казах, че тя не беше подготвена за тази висока политическа позиция. Защото един председател не просто трябва да е умен, стратегически да вижда напред, да има широки хоризонти, но той трябва да има способността да говори с инакомислещите, да ги изслушва, да съчетава и да събира всички различни мнения във фокус за една обща политика и действие. Нима на Виденов, на Първанов, на Станишев, на Миков им беше по-лесно?! Всички те обаче не допускаха такова разделение, независимо, че ситуациите, в които управляваха партията, не бяха по-леки. Напротив, бяха далеч по-сложни и по-завързани, при много по-сериозна политическа интрига и жажда за власт. Но всеки от тях беше на нивото на отговорностите, които лидерът поема, за да може да изглажда конфликтите и по този начин БСП да изглежда по-силна.
Изобщо функцията на един председател би трябвало да бъде следната. Преди всичко той трябва да си стегне собствената партия. Да намери необходимите консолидиращи механизми, да събере всичко, което е членство, и едва тогава да мисли за периферията. А ние като че ли направихме точно обратното. Веднъж това разчистване дойде поради популисткото убеждение, че натрупалите много мандати вече са в тежест на електората. Корнелия дойде с обещанието, че ще разграничи парламентарната от партийната власт. Това се хареса тогава на делегатите на конгреса. Но практически беше валидно само няколко месеца, тя го наруши и сега много народни представители са членове на Изпълнителното бюро. След това дойде разгонването на всички онези, които бяха стремителна заплаха за нейния авторитет и партийна власт. Бяха отсвирени и Жаблянов, и Гергов, и Красимир Янков, а сега е непримирима враждата между нея и Кирил Добрев и Драгомир Стойнев.
В парламентарната група са налице много бушуващи страсти, които не са съгласни с начина, по който се формират и изнасят предложенията за решения от страна на парламентарната група към Народното събрание. В това число и за възнагражденията, ако щете. Ние бяхме тежко наказани. В това число и предложенията за субсидиите. В това число и за конкретните политики, които се следват от тясното ръководство. Странен е начина, по който Нинова разполага своите действия. Доколкото разбирам парламентарната група не винаги обсъжда тези решения и има голям разнобой. И доколкото имам информация, предстои тежко заседание на парламентарната група съвместно с Изпълнителното бюро, където трябва да бъдат поставени точно тези въпроси за съвместното фукциониране, за разделението на функциите и за изработването на общата политика, която трябва да се представя в Народното събрание.
С тези чистки Нинова решава лични проблеми, комплекси и амбиции, а ги представя като идейни борби с лозунги. Например „Партията не се продава“ и пр. Председателката никога не е виновна за загубите, другите са виновни. Говореше за станишевизация, после пък обвини Елена Йончева, че била агресивна по време на кампанията и затова БСП загубила изборите...
Елена започна да говори агресивно след горещите импулси, които тъкмо Нинова й даде. И Нинова я насърчаваше. Не някой друг, а Нинова принуди целия конгрес да застане в защита на Елена Йончева, един прецедент, който досега не се е случвал за нито един от политическите фактори в партията, които са били застрашени от закона. Това беше един много странен и феноменален политически знак, който лично от мен не беше възприет добре.
Странно ми беше поведението на Нинова от онзи ден, когато тя изобличи Борисов, че скрива Мутафчийски и по този начин бяга от отговорност. Тя самата винаги бяга от отговорност. Ще ви върна към нейната оставка. Един печално известен факт в най-новата история на БСП. Лично аз смятам, че от момента на нейната оставка и след печалното заседание на конгреса, което се състоя, ние имаме едно узурпиране на високата политическа власт в БСП от Нинова и няколко нейни сподвижници. Според юристите заявената оставка не може да се оттегли. И целият този цирк и пазарлък, който се разигра, практически доказва само едно – една алчна жажда за власт на всяка цена, едно непоколебимо жертване на всеки един нейн личен партиен политически противник, само и само Нинова да оцелее", не спира Мерджанов с откровенията си.
Той дори казва дали има съмнения, че вътрешнопартийните избори ще бъдат манипулирани от Нинова за нейна изгода, разбира се.
"След разпускане на мерките трябва да започне подготовката за прекия избор. Нещо, което е външно за природата на БСП. Това е една от тежките политически грешки. На какво сме свидетели? Никой до този момент не може да заяви точната членска маса на БСП. Има крещящо разминаване между оповестената бройка от зам.-председателя по организационните въпроси Кирил Добрев и заявленията на Централната избирателна комисия, която трябва да организира избора. Нещо повече, много от общинските партийни организации са заявили членска маса, но от Позитано звънят по телефоните на отделните членове и там, където не получат отговор, ги зачертават от списъците. Специално в организацията, където аз членувам, реално са зачеркнати с писмо редица живи, функциониращи председатели на големи села. Е, как е възможно! По този начин ние създаваме предпоставки, изначални съмнения за демократичността и истинността на политическия избор. Тоест още отсега имаме достатъчно основания да считаме, че бъдещият избор ще бъде опорочен, той няма да бъде валиден и това ще бъде една гигантска спекулация с настроенията на искрените членове на БСП.
Има и друго. Тази пандемия, за съжаление, попречи на провеждането на една смислена отчетно-изборна кампания, тъй като половината от отчетно-изборните конференции бяха проведени преди два месеца, а следващите 130-140 не е ясно кога ще бъдат проведени. Тоест имаме едно тежко различие във времето, защото отчетно-изборната кампания за половината организации се е провела в един политически момент, когато те са обсъждали една ситуация в партията и в държавата, а за останалите кампанията ще бъде след извънредното положение, когато членовете на БСП ще обсъждат от други начала и нагласи. Например, ще трябва да сравняват действията на нашето ръководство и на правителството и пр. И на тази база ще трябва да се избират делегатите за конгреса и да се номинират кандидатите за председател на партията.
Да не говорим, че късият срок за провеждането на прекия избор също създава предпоставки за съмнения. Тъй като претендентите няма да имат достатъчно време за водене на своята персонална политическа кампания. Тези неща бяха многократно обсъждани, неслучайно правилата не бяха приети от Комисията по организационните и партийни въпроси. Правилата бяха внесени на Национален съвет и до голяма степен бяха приети със съмнително мнозинство. Оспорваното гласуване беше отхвърлено от ръководството. Изобщо БСП се намира в един много тежък политически момент. Момент на разпад. Камо ли да изглеждаме смислено и алтернативно в очите на гражданите. Включително и на управляващите", коментира Мерджанов.
Той не пропуска и това, че членовете на БСП помнят как Нинова е приватизирала "Техноимпекс" като човек на Костов и е загубила поста си като зам.-министър на икономиката и енергетиката заради аферата „Фронтиер“.
"Това е един от тежките въпроси и самата Нинова трябваше да си дава сметка, че това ще я следва. Тя до ден днешен няма нито убедителен отговор, нито пък този факт изобщо може да бъде възприет от нейните съпартийци. Тук отговорност носят политическите фактори, които допуснаха нейната поява. Имаше написана специална Бяла книга за приватизацията, където действията на Нинова по приватизацията на "Техноимпекс" бяха емблематично описани и доказани като един от най-вероломните грабежи. Една партия трябва да е последователна, кръвно свързана в действията си. И не трябва да създава съмнения относно своята идеологическа и политическа идентичност.
Така например ние изпаднахме в една крещящо неудобна ситуация, когато на едно заседание на Националния съвет и предложението на Дърева, ръководството не можа да се ориентира и първоначално отмени да се приеме резолюция срещу неофашизма. Което само по себе си говори за една политическа непоследователност, за една политическа празнота, за едни самовлюбени политически действия на Нинова, които не се съобразяват с нищо, за една излишна самоувереност, която наистина дава основания на повечето членове да се притесняват, че БСП все повече се превръща в лидерска партия, отколкото да бъде колективна и парламентарна партия. Всяко необмислено появяване на Нинова ни смъква по няколко процента. За мен това е пагубен политически модел. И всяко продължаване на това ръководство е пагубно за БСП.
