Шофьор на ТИР от Пловдив: Италианците се целуваха и прегръщаха, без да им пука от заразата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Международен шофьор, пътувал от Северна Италия до Мюнхен, се изолира доброволно в свой офис в Пловдив. Мярката 55-годишният тираджия предприе от грижа към най-близките си хора, въпреки че няма признаци за Covid-19, разказват от „Марица.бг”.
Мартин Кирчев вече десети ден прекарва заключен и в изолация. Вместо да ползва полагащата му се почивка от 14 дни между два курса, той избра да се постави под карантина, за да предпази близките и приятелите си от евентуално заразяване. Отцепил е района с въже и не допуска никой да приближава входната врата на помещението. Как се издържа 14 дни сам между четири стени, какво ти липсва най-много в дните на изолация, както и как реагираха държави като Италия и Германия в началото на пандемията, разказва международният шофьор от Пловдив.
„Решението за самоизолация взех сам и веднага щом се прибрах в Пловдив, реших да се усамотя в офиса си – разказва пред медията Кирчев. - В него имам почти всичко необходимо, но ми тежи малко, че не мога да излизам. Вече имам нужда да се разтъпча, тъй като от дни крача в една стая и се чувствам като затворник”.
Обяснява, че от 10 години работи като международен шофьор, пътувал от Северна Италия до Мюнхен.
„Това ми е работата, единия ден съм в Германия, другия - в Италия – казва той. - Когато ми свърши смяната, не се прибрах вкъщи при съпругата и детето умишлено, за да ги предпазя от евентуално заразяване. Вече 8-9 ден нямам симптоми”.
Шофьорът допълва, че веднага щом пристигнал в Пловдив, уведомил властите, подписал декларация за спазване на карантината, дори поискал да си направи тест, ала тогава му обяснили, че все още няма такава лаборатория в Пловдив. Новината за самоизолирането семейството му приело спокойно, без излишна паника и вайкане.
„Съпругата ми е силна жена, свикнала е да се справя сама заради дългите ми курсове”, обяснява Мартин. И допълва, че всеки ден се грижи умът му да бъде зает с нещо, така хем времето минава по-бързо, хем поддържал висок духа си. Смята, че повечето е минало и оставащите няколко дни, докато се усети, ще изтекат много бързо.
„Аз съм от поколението, което е минало през казарма, така че духът ни е запазен и кален от казармата и много други тежки ситуации – заявява Мартин Кирчев. - Преживели сме епидемиологични и финансови кризи. А и не сме на 18 години, че да изпадаме в стрес и паника за това, че сме останали 14 дни вкъщи”.
Съпругата му помага много във времето на самоизолация.
„Тя е свободна в момента, тъй като спряха работа заради ситуацията с извънредното положение - уточнява той. - Носи ми храна, дрехи и всичко необходимо. Чуваме се по телефона, после ги оставя на 3-4 метра от вратата на офиса. Взимам всичко набързо и се заключвам отново. Сложил съм отпред въже с предупредителен знак на полицията, за да не се приближава вратата. Не съм сложил карантина, защото се опасявам, че ако хората научат, че съм се изолирал, ще се страхуват от мен". И обяснява, че това, което най-много му липсва, е да излезе да се разходи.
„Имам нужда просто да се разтъпча, защото толкова дни започваш да се чувстваш като под домашен арест. Другото, което ми липсва, е семейството - да ги прегърна и целуна. Очаквам с нетърпение този момент", разказва Мартин.
Смята, че взетите мерки в страната ни са навременни, и вярва, че размерът на епидемията няма да стигне тези в Италия. Притеснява се обаче, че те могат да бъдат провалени от завърналите се от чужбина, които не спазват карантината и не осъзнават какво могат да причинят на близките и на държавата.
Смята, че институциите в България са по-отговорни от тези в Европа. Сегашната ситуация ще запомни единствено с глупостта на хората - тяхната безотговорност и взимането на нещата на шега. Разказва, че преди да се прибере от Италия, минал през магазин в Мюнхен.
„Забелязах, че половината магазин кашляше и най-вероятно вече беше заразен, а на никого не му правеше впечатление това. А имаха достатъчно информация за ситуацията с разпространението на коронавируса в Европа”, казва шофьорът.
Докато траел курсът му в Италия, пък по радиото тръбели за 120 заразени. Никой обаче не обръщал внимание на това.
„Те ходеха по магазините, работеха, играеха футбол, прегръщаха се и се целуваха, нещо типично за италианците, те са топли хора – спомня си Кирчев. - Така заразата пламна за дни. След 20 дни болните вече бяха над 60 000. Мерките ги взеха много след нас. Дори при заболели от 30-40 000, те сякаш още неглижираха проблема”.
Мартин не смята скоро да се отправя на нов курс, поне не по-рано от есента.
„Бих тръгнал в момента, в който има гаранции, че са открили ваксина или лекарства, които ще ни защитават. Мисля, че близките 2-3 месеца не бих го направил нито за пари, нито с риск да загубя работата си", обяснява международният шофьор.
Вече е уведомил работодателя си, че след карантината излиза в отпуск, за да обърне внимание на семейството си.
Мартин не се страхува, че някой друг може да го зарази, след като излезе от изолацията. Дори допуска, че вече може да е прекарал това заболяване, без да разбере.
„Няма как да си бил в огнището и да не се заразиш. Може би съм изкарал луд късмет, а може и да съм го изкарал на крак", предполага мъжът.
И допуска, че много собственици на транспортни фирми вероятно ще продължат да изпращат шофьорите и камионите си на път в горещите точки на заразата, а притиснати по различни причини, шофьори ще приемат с риск за здравето си.
