ШПИОНСКАТА АФЕРА "ТАЙФУН": Как старото ръководство на военното разузнаване освети своите зависимости от чужди служби (СНИМКИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Разкритията на шпионската група във военното разузнаване и Народното събрание очаквано доведе до бърз отговор от кръгове, заинтересувани от неефективното функциониране на българските служби за сигурност.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Не е изненада, че най-активни в опитите за неглижиране на шпионската афера, превърнала се в международна новина, се оказаха бивши ръководни кадри от самото Военно разузнаване. Това, само по себе си, обяснява и защо именно там руското ГРУ е успяло с лекота да вербува къртици.
Буквално часове след като преди седмица станаха известни фактите около противодържавните действия на групата за шпионаж, дойде и първият опит за неглижирането на разкритията. В няколко издания бе препечатан коментар на о.р. бриг.ген. Стефан Стефанов, бивш заместник-директор на служба „Военна информация“.
Кариерното развитие на бившия офицер обяснява в голяма степен опитите за внушение, че проблем с руските шпиони всъщност нямало. Стефанов постъпва в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия в паметната 1989 година, както по това време се казва военното разузнаване. За никого не е тайна, че по това време в РУМНО все още ключовите решения се спускат от съветници от СССР. Трудно е да се направи ретроспекция, какви отношения е имал с тях по това време младия Стефанов.
През 2002 г., в навечерието на присъединяването на България към НАТО, обаче, Стефан Стефанов заема ключовия пост на заместник-директор на преименуваното на Служба „Военна информация“ РУМНО. Година след присъединяването на страната към Европейския съюз, въпреки освобождаването на Стефанов от кадрова военна служба, той остава заместник-директор до 2010 г.
Позицията на Стефан Стефанов е от особена важност, защото в продължение на осем години той пряко ръководи оперативната работа на военното разузнаване. Това е периодът, в който страната ни от кандидат-член на НАТО се присъединява към Северноатлантическия пакт. Преките последици от това са, че българските служби получават достъп до секретна информация на Алианса.
Същото се отнася и до присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Ако днес страната ни разкрива къртици на ключови места в секретните служби и в секретното деловодство на парламента, то причините за това трябва да се търсят именно в този период, когато начело на най-важните структури на националната сигурност са били хора, които са били обучавани в последните години на комунистическа България под вещото ръководство на вездесъщото КГБ.
Точно заради това не е случайно, че процесът по реформиране именно на Служба „Военна информация“ или бившето РУМНО, близо 30-години след началото на Прехода, не е започнал. Напълно логично бе, че дори и най-малките опити за трансформиране и оптимизиране на преименуваната през 2020 г. във „Военно разузнаване“ служба, ще срещнат яростна съпротива.
Жертва на „хибридна атака“ стана не друг, а и. д. директорът на службата полк. Велко Атанасов.
„Старите“ разведки, от една страна, с последни сили пазят статуквото, което вероятно им осигурява и добър социален статус, а от друга – за руските служби е от значение внедрените им шпиони да не бъдат засегнати при радикални реформи.
Няма съмнение, че Стефан Стефанов е пазител на статуквото, той дори се гордее с това. Та нали именно неформирането на службите му позволява, макар и неуспешни опити, да участва пряко в политиката.
Стефанов бе кандидат за народен представител от БСП преди четири години, а през 2016 г. неуспешно се пробва и като кандидат на левицата за кмет на софийския район „Младост“.
Какво друго би могъл да прави един бивш военен разузнавач, ръководил секретните операции на службата до преди десетина години, освен да търси начин да влияе върху работата на някогашните си подчинени, разчитайки на това, че именно той им е осигурил професионалното издигане. От публичните позиции на пенсионирания бивш разузнавач се разбира, че той няма проблем с къртиците в нашите служби, дори напротив. Сигурно грешка на държавата е, че не е намерила механизъм, при който след отстраняването на такива кадри, да се гарантира тяхната лоялност и най-вече мълчание.
Но дори и най-добрите агенти допускат грешки. Точно това направи и о.р. бриг. ген. Стефан Стефанов. С паническия опит да неглижира разкритията, той освети сам себе си и някогашния му пряк ръководител – бившият директор на „Военна информация“ ген. Пламен Студенков.
И ако в случая Студенков е този, който не излиза на преден план, за сметка на Стефанов, то това има своето обяснение. Студенков поема Служба „Военна информация“ в началото на 2002 г. и я ръководи до втората половина на 2010 г. Трудно е да се допусне, че докато са били тандем, началникът не е знаел вижданията на подчинения си. Резултатът от тяхното управление го видяхме преди седмица, когато гледахме как действащ военен разузнавач снима секретни снимки от монитора на служебния си компютър, а седмици по-късно брои в кабинета си получените от руското разузнаване щатски долари.
Това трябва да ни е за урок. А бившите разузнавачи трябва да разберат, че тяхното време е отминало. Хибридните им атаки срещу реформаторски настроените кадри в секретните служби няма да попречат на неизбежното, защото просто днес светът вече е различен.
ген. Пламен Студенков
ген. Стефан Стефанов
