ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Понякога щастието може и да ни се струва като мираж. Животът често ни поставя пред изпитания, които ни карат да забравим, че щастието не зависи от някакви външни прояви, а се таи в сърцата ни. От нас самите зависи да вземем решение да бъдем щастливи. Знаете ли, че всъщност има 5 начина или, както ги наричат, мускули, които ни помагат да бъдем щастливи и които може да „тренирате“?
Честност
Преди да започнете да правите каквото и да било, за да увеличите щастието си, трябва да спрете да правите каквото и да било, с което го намалявате. Липсата на честност намалява чувството на щастие.
Обърнете внимание на специфични изрази, които използвате несъзнателно в разговорите си с околните. Има определени думи, които мигновено превръщат казаното от вас в лъжа. Двете големи „измамни“ думи са „винаги“ и „никога“. За съжаление те изникват много често във всекидневните ни разговори.
Например, „никога не ме слушаш“ или „винаги забравяш да изхвърлиш боклука“. Замислете се и сами ще установите, че всъщност…лъжете. Защото и двете неща не се случват „никога“ и „винаги“ наистина. Може да се случват рядко или често, но не и „никога“ и „винаги“.
Много често тези фрази са несъзнателни и дори не сме се замисляли, че не казваме истината, изричайки ги. Колкото по-конкретни сте в думите си, толкова по-истинни ще са те.
Бъдете мили
Протегнете се и докоснете някого. Човешката топлина и докосване увеличават количеството хемоглобин и окситоцин в телата ни, така че получаваме повече кислород и хормони на щастието и радостта, по-малко възпаления и кортизол. Но не се притеснявайте, ако нямате кого да докоснете наистина – може да го направите и ментално, като изпитате емпатия. Помислете си за някого в ситуация, която го дразни или пък е страхотна – ситуация, която го залива със силни емоции. Какви са тези емоции? Омраза, гняв, отчаяние, самота, тъга, вълнение, удоволствие, радост, разочарование?
Може и да не сте били в точно същата ситуация, но може да разчитате на собствения си опит. Представете си как самите вие бихте изпитали тази емоция, а след това си представете как се чувства другия човек. Току що сте се упражнили в емпатия.
Любопитство
Любопитството е проявление на толерантността. Например, може да усетите физическа реакция при вида на татуиран човек, ако не обичате татуировки. Тази реакция може да бъде отричане или отблъскване заради това, което асоциирате с татуировките(често срещаните погрешни схващания включват насилие, мръсотия, престъпления, наркотици и безработица).
Но ако се опитате да си зададете въпрос за татуировките, ще промените нещата. Например, какво означава думата, която е татуирана, или какво означава рисунката. Ще забележите как татуираният буквално се „съживява“, а отговорът му може да промени бързата ви осъдителна преценка.
Това са абстрактни етикети, които вървят с отличителен пакет от ментални асоциации, които зависят от собствените ви вярвания и нагласи. Въпросът е обаче кои са хората зад етикетите. Какво е уникалното в тях? Каква е историята им?
Любопитството е много по-радостно изживяване от осъждането. Повтаряйте си тези мантри всеки път, когато почувствате импулс да осъдите, да реагирате според етикетите.
Точно като мен този човек търси щастие в живота си.
Точно като мен този човек се опитва да избегне страданието в живота си.
Точно като мен този човек е познал мъката, самотата и отчаянието.
Точно като мен този човек се опитва да удовлетвори нуждите си.
Точно като мен този човек се учи за живота.
Осъзнаване
Опитайте това – помислете за две изречения: първото започнете с „Аз си представям“ и го завършете с мисъл или преживяване, което имате в момента и което не идва от някое от петте ви сетива. Например: аз си представям, че трябва да се върна на работа. Аз си представям, че трябва да ходя на работа късно вечерта.
Второто започнете с думите „Аз забелязах“. Завършете го с нещо осезаемо, което можете да потвърдите най-малко с едно от петте си сетива. Например: Аз забелязах напрежение в десния ми крак. Аз забелязах шума от трафика навън.
Целта на това упражнение е да увеличите осъзнаването на това, че повечето мисли всъщност са въображение. Разграничете реалността от въображението и останете свързани със съществуването.
Кураж
Първата стъпка към това да имате повече кураж е да приемете страховете си. Помислете за определен страх, който изпитвате. Обърнете внимание на усещанията в тялото си, когато мислите за този страх. Какви са неговите корени?
Например: Страх ме е да не остана без работа.
Усещанията, които получавам, когато мисля за страха си, са тръпнещо усещане в стомаха, преглъщане и сухота в устата. Този страх се корени в това да не мога да оцелея, ако остана без пари. А коренът на това е страхът от смъртта.
Основният страх, страхът на страховете ни, е този от смъртта. Ако се замислите повече за това, вероятно няма да сте способни да откриете страх, който да не може да бъде проследен до страха от смъртта. Направете си това бързо упражнение всеки път, когато усетите че ви е страх от нещо. Обърнете внимание на усещанията си и ги задръжте. Колкото по-дълго ги задържате, отбелязвайки всяко проявление в тялото ви, толкова повече тялото ви ще обработва тези усещания и ще ги намалява.
Не се опитвайте да ги прикриете или избегнете. Приемете ги, изживейте ги и бъдете наясно с тях – така те ще изчезнат. Няма да отнеме повече от няколко минути за всяко усещане да изчезне. Гледайки право в страха си, вие намалявате силата му над вас.
