Щастливата Антоанета Костадинова след олимпийското си сребро: Бях се отказала, че Господ ми е отредил медал
Последвайте ни в Google News Showcase
Сребърната олимпийска медалистка в спортната стрелба на 10 метра въздушен пистолет Антоанета Костадинова не скри щастието си от спечеленото отличие - първо за нея на голям форум, първо за България на Игрите в Токио и първо за страната ни в олимпийската спортна стрелба от Атина 2004 насам.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Пред БТВ Костадинова сподели, че е заминала за японската столица с мисълта, че може би Господ не ѝ е отредил отличие. Състезателката обаче успя да счупи каръка след деветото място в Лондон през 2012 г. и осмото в Рио четири години по-късно.
"Май вълнението и щастието, удоволствието от свършената работа бушуват най-много – заяви през сълзи Костадинова. - От това, че трудът ни най-сетне се възнагради. Дори не мисля за тези 0.9, които не ми достигнаха за златото. Въпреки всичко съм страшно щастлива, страшно доволна. Безкрайно благодаря на треньора ми, защото без него това нямаше как да се получи. Благодаря и на семейството ми, че ме подкрепяше през всичкото това време, че изтърпяха с моите нервни истории.
Аз всъщност не го осъзнавах съвсем, преди да го чуя преди малко, че е първи медал от 2004 г. насам... Май е хубаво! Радвам се, че най-сетне счупих този карък! Много ми олекна. Всъщност съм много щастлива, защото малко преди да дойдем толкова се бях отказала, че Господ ми е отредил медал. Бях решила, че има състезатели, които се раждат, за да бъдат медалисти от Олимпиада. При положение, че на последните олимпийски игри бях толкова подготвена, изключвам тази първата в Пекин, на която не отидох. Всичко, което ти е в главата е, че след като не се получава толкова дълго време, а си подготвен, може би пък не ти е писано. Идвам тук и единственото, което си мислех по времето на цялото състезание, е просто да успея да си направя моя модел, треньорът ми да е доволен.
Ако имаш късмет в стрелбата, е така. Ако днес имам ден, 9 не са по 9.9, а са 10.0 и влизат, всичко се получава както трябва.
Когато започна финалът, отвътре цялата треперех, а бях спокойна - толкова смесени чувства. Наложих си, че въпреки емоциите и цялото треперене трябва да направя изстрела навреме, да си го спусна чистичко, както са ме учили. Възможно най-елементарното нещо трябваше да свърша и се радвам, че успях да го направя".
