ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Очаква се документация от потенциалния инвеститор за добив на златно-сребърни руди край Трън, която да бъде изпратена на Република Сърбия, съобщиха на БТА от пресцентъра на МОСВ. Според експерти западната ни съседка е потенциално засегната страна от местоположението на инвестиционното предложение и затова е необходимо да изрази становище.
Находището попада в обхвата на т. 14 от Приложение I на Конвенцията по ОВОС в трансграничен контекст. При заявено желание от страна на Република Сърбия за участие в трансгранична процедура, ще бъдат съобразени всички нейни предложения, коментари, както и резултатите от проведените консултации в хода
на процедурата по ОВОС, уточнява МОСВ.
Инвестиционното предложение предвижда подземен и открит добив на златно-сребърни руди в два участъка с проекто-концесионна площ 19,25 кв.км. Очакваният срок за изземване на икономически ефективните запаси е 20 години. С отчитане на периода на строителство, ликвидация и рекултивация, общият срок за изпълнение на дейностите е 26 години.
Регионът е бил стратегически доставчик на благородни метали през древността.
Граничният край е бил един от стратегическите доставчици на благородни метали в древността, според доц. д-р Иля Прокопов - председател на Българската музейна камара. Рударството и металодобивът са били основен поминък на населението, уверява Кирил Марков - временно изпълняващ длъжността директор на Общинския исторически музей. В Трънско е добито първото индустриално злато в България.
Парче от него, тежащо 150 грама,е било изпратено на цар Борис III, посочва краеведът Иван Гюров.
Започналата работа от 1 юли 1939 г. мина "Злата" е била с годишен добив около 30 000 т златоносна руда, която е преминавала през инсталация за преработване чрез цианизация, по данни на Държавен архив - Перник. Средногодишно се е произвеждало 200 кг чисто злато, като най-висок е бил добивът през 1940 г.- приблизително 298 кг.
Съгласно тогавашното законодателство мината продавала добитото злато на БНБ.
Банката е заплащала 50 на сто от стойността на благородния метал в чужда валута /долари или стерлинги/, по борсовата цена на златото, без право на премия върху валутата. С получените пари мината си набавяла необходимите материали от чужбина.
Останалите 50 процента от добитото злато се е изкупувало от БНБ по цени, определени от Управителния й съвет и одобрени от министъра на финансите, сочат документи в Централния държавен архив /ЦДА/.
Трънското злато е служило за покритие на пуснатите в обръщение банкноти и евентуално за покупка на суровини, материали, стоки от първа необходимост от чужбина. То е било нужно на държавата, особено при тогавашната военна обстановка, според документи от БНБ и Министерство на търговията,
промишлеността и труда, съхранени в ЦДА.
Заради потребностите на държавата е било отхвърлено предложение на концесионера - "Английско-българско минно дружество" АД за постоянно спиране дейността на мината още през 1943 г. и било предписано да продължат проучвателните и подготвителни работи. Година по-късно производството западнало поради липса на материали, финансови средства и изчерпване на
проучените запаси руда.
През 1946 г. в предприятието, което е изкарвало ежедневно по 100 т руда и е давало хляб на 350 работници, 25 инженери, технически персонал и чиновници -
останали шестима счетоводители и техници и четирима пазачи.
Дружеството е експлоатирало минните концесии "Народно стопанство", "Тодор" и "Злата", всичките находящи се в землищата на селата Бусинци, Ерул, Глоговица, Мисловщица, Милкьовци, Трънска околия, по данни на Държавен архив - Перник. Средното съдържание на златото е било от 6,12 до 10,91 грама/т.
При получаване на златото от пиритна руда по химически път се отделяла утайка от меден сулфид, която след изсушаване се предлагала на пазара. В рапорт до Дирекцията на природните богатства Английско-българското минно дружество - клон Трън уведомява, че през 1940 г. е събран меден сулфид във формата на
кал, от който е добит сух материал около 18-20 т. От направените анализи се оказало, че този материал съдържа около 40 процента
мед.
При тоталитаризма мината е национализирана. Тя прекратява дейността си в средата на 70-те години на миналия век. Почти 20 години по-късно Трънско отново привлича вниманието на изследователите. Проучванията са подновени през 2003 г.
Неотдавна базираната в Канада компания "Евромакс Рисорсиз" продаде проекта си за находището в граничния край./БТА
