ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Унисекс политиката не вещае добро за левицата", "Вторачване в лицата, не в квотите", "Все по-добрички, но все по-малко", "Не промяна, а да си дойдем на принципите", "Мълчанието на една партия", "Пак ли същото от утре?", "Лявото да е същност, а не пудра", "Борбата за територии ни топи", "Честно състезание или "издигане на спуснатите?", "Единство не зад кого, а зад какво"...
Това са малка част от тревожните опуси в колонката ми, и то публикувани доста назад във времето. В годините, в които положението беше поправимо или поне цената на "ремонта" нямаше да бъде неприлично и може би непосилно висока. Дори само заглавията подсказват и проблемите, и начините за решаването им. Подобни тези бяха застъпвани и от други в БСП, но вместо да отварят очите за нужните действия, бяха заглушавани с удобни клишета от типа на "не е сега моментът" и "тук не е мястото". Промените закъсняха драматично, при това бяха съвсем частични и още не е сигурно, че са в правилната посока.
В резултат в току-що отминалите предсрочни парламентарни избори БСП не просто претърпя най-голямата си загуба в целия четвъртвековен преход. След като воюва с ГЕРБ и се скара с ДПС, тя е в по-тежка изолация, отколкото дори в първите сурови за нея години на демокрацията. До своята кулминация достигнаха и вътрешнопартийните напрежения, най-вече между русофилските настроения "долу" и евроатлантическите "горе" и особено между обширното, но безпомощно ляво в основата и далеч по-тясното, но изглеждащо всесилно дясно в значителна част от върха. Тези и други вътрешни противоречия вече е трудно да бъдат овладявани. В партия с манталитета на БСП те не избухват в шумни форми, но колкото и тихичко, толкова и неудържимо корозират изборния процент.
Парадоксът е, че това се случва в най-бедната страна в ЕС, където би трябвало да има най-богата за леви идеи хранителна среда. И така е не само по дефиниция, но и на практика - виждаме, че който се отцепи от соцпартията, или влиза в парламента, или поне прескача бариерата, позволяваща му да получава държавна субсидия. Виждаме и как формации еднодневки, имащи себе си за десни, печелят политически терен с леви лозунги. А червената партия не просто буксува, но и се срива. Тъжно е да се каже, но причината е, че БСП масово не се възприема като лява политическа сила. В момента това е нейният проблем над проблемите. Ако не го преодолее, лявото избирателно тяло в по-голямата си част ще се оттече към други формации, а тя ще се превърне в бутикова формация, осигуряваща прилични позиции за своя връх.
Ето как като задача номер едно за БСП изпъква връщането й към лявата същност. В интерес на истината, при двете си участия в управлението през новия век тя имаше важни стъпки в тази посока, свързани с увеличаването на детските, майчинските, пенсиите, стипендиите и т.н. Политическият ефект от тези действия обаче беше смачкан от крайно несправедливия плосък данък, за който БСП намери партньори за въвеждането му, но не и за отмяната му. И който, по всичко личи, ще тежи като воденичен камък на шията й още доста години.
И ако в сферата на управлението връщането към лява политика зависи и от коалиционните партньори, то възстановяването на лявото вътре в партията няма как да бъде възпрепятствано от външни фактори. Въпросът е не толкова в програмните й документи, в които тя си е лява, колкото в публичните лица, с които се опитва да отстоява лявата си идентичност. Тъкмо оттук идват бедите. Клишето "партия на червените милионери" се е превърнало в клеймо, компрометиращо социалното в нейните действия. Ето защо то трябва да бъде изтрито. Всякакви илюзии, че може да се кара както досега, само ще влошават ситуацията. Разбира се, в БСП могат да членуват и богати. Мнозина са в редовете й по силата на своите родови традиции или водени от социалната си чувствителност. Но в страна с крайни форми на бедност като нашата те не могат да бъдат нейни лица. Ако това и сега се подмине, БСП може денем и нощем да уверява избирателите в лявата си същност, но все по-малко ще стават онези, които й вярват.
Преди няколко години, когато поредните загуби се брояха на пръстите само на едната ръка, водачът на лявото крило Янаки Стоилов може би малко прибързано констатира, че "червено" и "ляво" вече не е едно и също. Вместо да опровергае този извод, времето го потвърди, а за преброяване на пораженията вече са нужни пръстите и на двете ръце. Няма друг път за решаването на този най-тежък проблем, освен връщане на "червеното" към "лявото". И ако в реалната политика това би станало възможно едва след подходящо представяне в избори, във вътрешнопартиен план връщането трябва да започне още сега. За да се случи по-късно и в управлението.
От "Дума".
