Алпинистът е първият човек в света, който изкачва Еверест по западния зъбер
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Проданов е роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер-металург в „Кремиковци“. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин. Преди това покорява върхове в Алпите. По-големите му успехи са свързани с Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г.). Обявен е за герой на НРБ (1984 г., посмъртно).
„Като дете обвинявах Еверест, че ме остави без родител.“ Това разказва пред медиите години по-късно Силвия, дъщерята на Христо Проданов, който е първият човек, изкачил Покрива на планетата по нетрасираната дотогава западна стена на осемхилядника.
Докато расте, за Силвия се зареждат въпросите, разнопосочните отговори, упреците. На Еверест всеки сам носи отговорност за себе си. Там мисълта тече по различен начин, казват алпинисти. Тръгвайки нагоре, Христо не е допускал, че ще се извие буря, планината ще бъде скована от нечовешка температура. Стъпките му го водят само нагоре. Без кислород, сам, което само по себе си е рекорд. Той иска да е на върха и го прави. Но слизането се оказва далеч по-трудно. По-точно невъзможно. Героят не дочаква помощта. В полусъзнание чува настойчивия глас от радиостанцията: „Не заспивай. Не заспивай. Ти си голям българин!”.
Христо Проданов остава на Еверест на 41 години. Силвия, малката дъщеря, изпраща баща си към върха с детската си играчка – жълто гумено пате с изгризана човчица. То му става талисман. Завързано е на червено въженце, виси на врата и алпинистът за нищо на света не го сваля. Носи и портрета на Васил Левски, великия си съгражданин от Карлово. Посветил е изкачването си на Априлското въстание.
Неслучайно датата на щурма е 20 април, денят, на който е гръмнала първата пушка в Копривщица.
Всъщност на 30 април 1981 г., пръв сред българите, Христо покорява и друг осемхилядник – връх Лхотце (8700 м). Забива българското и непалското знаме и привързва две семейни снимки, на които е с любимите си жени – съпругата Виолета и Силвия. Ето че и те са покорителки.
През първите си шест години дъщерята е знаела, че баща й е при снежния човек Йети. Тази легенда упорито е налагана от майка й.
Щом е така, сигурно ще се върне, мислела си и чакала. Разбира истината и започва да се лекува със стихове. Издава няколко книги – „Мой покрив на света”, „Коренът”, „Пистата”. Има близо двадесет литературни награди, три от които в Италия, където живее. От колегите на баща си Силвия научава, че е бил изключително организиран, смел до себеотрицание, решителен, склонен да рискува и забележителен алпинист. Наричат го Феноменалния. Железен мъж, което обаче не пречи да се просълзява на цигулковите концерти в зала „България”.
Христо Проданов влиза в историята на 20 април 1984-та. В 18:15 часа той е първият българин, изкачил най-високия връх в света Еверест (8848 м). Успешната атака е извършена по Западния гребен, известен още като Жестокия път.
Това е най-дългият маршрут, а той не ползва кислороден апарат. Той е и първият, който го изкачва през април, когато е още времето на бурите. Българинът поставя и рекорд за този маршрут, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни. Пак той е алпинистът, преодолял най-голямата денивелация за един ден към върха.
Точно в 18:15 ч. по радиостанцията в базовия лагер се чува: "Аз съм на върха, на върха съм - Христо!".
Христо предава още: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам".
Националната експедиция се провежда през 1984 г., като ръководител е Аврам Аврамов, а Проданов е утвърден за негов заместник.
Христо остава на върха прекалено дълго - 33 минути. След това започва да слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не е правил. Извилата се буря в района на върха принуждава Проданов да бивакува на открито. На 21 април сутринта алпинистът се обажда, но вече звучи много зле и трудно се разбират думите му. Ясно е, че е в тежко състояние след прекараната на открито нощ, без кислород, при температура минус 42 градуса, на приблизителна височина 8600-8700 м в зоната на смъртта. Цели две денонощия алпинистите Людмил Янков, Иван Вълчев, Трифон Джамбазов и шерпът Джон извършват спасителна операция, движейки се нагоре, след като им е съобщено за тежкото състояние на Христо. По време на спасителната операция най-близко до него е Людмил Янков, но нощта пада и му е наредено да спре издирването.
Цялата статия и още интересни мнение и коментари вижте на Retro.bg!
