Юлиан Войнов: Фетишизирането на еврофондовете не работи в полза на България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България изглежда несериозно от гледна точка на фиксидеята за превръщането на еврофондовете в основно средство за развитие на икономиката. Ролята на еврофондовете Ако погледнем реално на нещата, еврофондовете, въпреки че техният замисъл е да подпомогнат икономическото развитие на държавите-членки на Европейския съюз, играят по-скоро отрицателна роля за развитието на България.
Причината за това, е че те се превръщат, поради тяхното фетишизиране, в основен източник на корупционни практики в страната. Основният проблем е, че правителството и местните органи на властта в своето желание да развиват икономически своите области на отговорност, най-вече на местно равнище, управляват тези общности като корпоративни структури.
И вместо да създават условия за икономическо развитие на регионите, които управляват, чрез разпределителната роля на държавата те се стремят да привлекат тези фондове и да ги насочат към определени, избрани от тях, области. По този начин основната дейност на държавните институции се съсредоточава върху това как тези средства да бъдат привлечени и как да бъдат инвестирани и много малко внимание се отделя на подобряването на икономическата среда в страната. Именно поради тази причина и поради това фетишизиране на използването на европейски средства ние виждаме, че навсякъде има проблеми с тези средства. Особено на местно равнище проблемът с европейските фондове е много сложен. Те се използват от кметовете за обогатяването на техните близки. Получава се така, че местната власт изземва икономическата активност от местната общност в свои ръце и в ръцете на свои близки. На много места тези фондове се усвояват от фирми, близки до местната власт, създават се монополни структури, близки до кмета. Чрез тези монополни структури кметът не само отнема възможността на местното население да се развива и да се създава конкуренция на места, по този начин той гарантира собственото си преизбиране и векуване във властта. Създават се затворени феодални общности. Виждаме, че този проблем е перманентен. Той води до криминални проявления. Продължават да излизат данни в медиите, че в община Ботевград са били извършени закононарушения с използването на евросредства в порядъка на милиони. От тази гледна точка трябва да бъде преосмислено отношението на държавата и нейните органи към използването на евросредствата. Те са важни, но не са чак толкова, защото техният принос от гледна точка на икономиката на страната е минимален. Много по-важно е да се създадат условия чрез облекчаване на регистрационните и лицензионните режими в страната, които да подпомогнат развитието на бизнеса. Една от основните мерки е и реформата в съдебната система, което всъщност е в основата на привличане на чуждестранни инвестиции. България има ужасна нужда от привличането на частни инвестиции, а не от усилията, които се полагат в момента от правителството за усвояването на тези европейски фондове. Еврофондовете имат смисъл за развитието на България. Тя наистина има нужда от сериозни инвестиции в инфраструктура и енергетика, но самото фетишизиране и насочване на цялото внимание на управлението към тези структури загърбва всички останали проблеми и всъщност допринася не за икономическото развитие на страната, а за икономическото изоставане. Това се доказва от данните на всички сериозни анализи, изготвени от международните и европейски институции, включително ЕК и МВФ. Докладът за европейския семестър, който отчита развитието на страната, показва, че всичките тези години, през които България е член на ЕС и използва тези европейски фондове, те не са допринесли по никакъв начин за нейното икономическо развитие и просперитет на населението. Виждаме точно обратните резултати. Изразходват се средства за строителството на магистрали, а след това идва момент, в който тези магистрали трябва да бъдат реновирани. Оказва се, че ние не можем да ги поддържаме тези магистрали, защото нямаме ресурса, който да се използва за поддръжка. Тази политика трябва да бъде преосмислена. Планът "Юнкер" Основният смисъл на плана "Юнкер" е увеличаване на икономическите интеграционни процеси в ЕС. Той не е направен да подпомага отделни държави и територии. За тази цел има Оперативни програми, които всяка страна разработва с одобрението на ЕК. Освен това, този план не е само инвестиционен. Той има три стълба върху, които се гради: 1. структурните реформи; 2. фискална дисциплина; 3. инвестиционната част на плана. Всяко правителство, което загърби първите два стълба на тази програма и се концентрира само върху инвестициите, определено няма да постигне това, което се иска. Смисълът на този план е не просто да се инвестират пари, както се прави по европейските програми, а инвестициите да бъдат плодотворни, да доведат до допълнителни инвестиции от частния сектор. Неслучайно в плана се говори, че той ще възлезе на 315 милиарда евро инвестиции, но тези пари няма да бъдат осигурени от европейския бюджет. Той, заедно с държавите-членки, ще допринесат за него с около 30 милиарда евро. Останалите средства ще бъдат осигурени от частния сектор.
Тук говорим за инвестиционни проекти, които не само ще имат социална значимост, но ще носят и бъдещи парични потоци и ще носят бъдеща финансова полза за държавата. Проекти, които не носят икономическа ефективност и финансова полза, няма да бъдат финансирани по плана "Юнкер". От тази гледна точка българското правителство трябва да си направи много точно сметката какви проекти наистина има смисъл да бъдат инвестирани по тази програма. Най-вече кабинетът трябва да съсредоточи усилията си към другите области, където България е сериозно изостанала. Това са структурните реформи във всички области, в които изоставаме, според европейските доклади, и фискалната стабилност, която това правителство наруши с огромен заем, който ще бъде изтеглен, и с грешните мерки в сферата на пенсионната реформа и здравеопазването.
