ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ЮНЕСКО не забранява, а и не може да забрани, развитието на ски зоните в Пирин. Това заяви Кишоре Рао, директор на Центъра за световното природно наследство при посещението си в България по покана на Министерство на околна среда и водите. Той констатира, че „съоръженията в Пирин са изградени по природосъобразен начин и не увреждат Националния парк като Обект на световното природно наследство.
Решението дали да бъдат включвани или изключвани нови територии е единствено от компетенциите на българското правителство“.
На 15 юли 2015 официална делегация от Министерство на туризма и Министерство на спорта провежда среща в централата на ЮНЕСКО с господин Кишоре Рао. Срещата е организирана и в присъствието на постоянния представител на България в ЮНЕСКО, господин Александър Савов. За резултатите посланик Савов изпраща официална грама до Министерство на външните работи, Министерство на околна среда и водите, Министерство на туризма и Министерство на спорта, която получихме по Закона за достъп до обществена информация.
Основната тема на срещата е предварително представяне и съгласуване на разработвания план за управление на Национален парк Пирин. Това се налага, поради „голямото желание на местните общности от Югозападна България да развиват различни видове туризъм“. Било е разгледано и обсъдено разумното предложение на българската страна, проектираните нови туристически зони да бъдат изключени от ЮНЕСКО, по установената в Европа практика, а допълнително да бъдат включени далеч по-големи територии от Пирин. Така се запазва и дори се увеличава площта на защитения Обект.
Според приложената грама на посланик Савов, Кишоре Рао отбелязва, че „това по принцип е възможно, но би следвало новите територии да имат консервационната стойност на изключените зони.“ Г-н Рао предлага България да покани съвещателна мисия от Международния център за опазване на природата или да проведе съвещание в централата на IUCN (основният консултативен орган, правещ оценка на състоянието на природните обекти, плановете за управление, номинациите на нови обекти или такива, които предвиждат промяна на границите на съществуващите обекти).
Съвещателната мисия е нова форма на сътрудничество с международната организация, която е приета на тазгодишната сесия на ЮНЕСКО през юни в Бон. Този орган е създаден специално за установяване на директен диалог и разрешаване на десетки казуси из целия свят, свързани с ефективното управление на Обектите от световното наследство.
Истината е, че за пръв път представители на българската държава се съобразяват с исканията на местните общности и представят предварително (за разлика от досегашната практика), открито и директно пред ЮНЕСКО направените предложения. Тези действия на сегашния кабинет контрастират с решението на ръководството на МОСВ по време на правителството Станишев, когато се разширяват зоните на ЮНЕСКО с 12 700 хектара без изискване на становище от местните общности и без никакво публично обсъждане, в нарушение на правилата на самото ЮНЕСКО. Малко познат факт е, че Световната централа е била заблудена от МОСВ, че такива обсъждания са провеждани и е получено одобрение.
Директният диалог на българската държава с ЮНЕСКО, осъществяван без посредничество на зелените неправителствени организации, провокира негативната им медийна кампания срещу осъществената среща. Доскоро Зелените си бяха присвоили от МОСВ позицията на посредник между България и ЮНЕСКО. По този начин те използваха авторитета на международната организация, за да стопират в услуга на чужди интереси развитието на зимните спортове в България.
Отстраняването им от тази роля и възможността държавата да развива туризма в Пирин е истинската причина за днешната им деветосептемврийска манифестация. Всъщност, събитието е в защита на зелените корпоративни интереси, получаваните грантове по международни програми и е част от предизборната кампанията на Зелените за местните избори.
Съществува и въпросът кои са те и каква обществена подкрепа има тяхната партия, която се провали на миналогодишните избори с едва 18 000 гласа от 5 000 000 избиратели, та да налагат частните си интереси във всички области на икономиката. Защо държавната администрация продължава да се съобразява с тях, въпреки че за цялото общество е ясно, че пропагандата им е единствено за осигуряване на обществени поръчки, усвояване на пари и прокарване на чужди интереси в България.
София
09.09.2015 НГК „Природата за хората и регионите“
