ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Футболната игра е извадка за състоянието на обществото и в този смисъл отпадането на "Лудогорец" от Шампионската лига от един квартален отбор е напълно закономерно. В този смисъл то е историческо. Защото в катастрофата на разградския тим може да доловим и белезите на провала в развитието ни от последния четвърт век.
Може да открием съсипията и дори погрома в различни сектори на обществения живот, че и в цели райони на страната. Изглежда, българинът се превръща в "гений" на саморазрухата, всеки случай това блесна с пълна сила при Лудогорец, по-точно при неговия собственик. Не беше ли безумно от страна на братята Домусчиеви да махнат треньора Георги Дерменджиев? С цялата си скромност, дори свитост и незнание на чужди езици той се превърна в треньорско явление – не просто вкара отбора в Шампионската лига, ами и донесе 4 точки за българския клубен футбол.
Май няма друг такъв треньор у нас не само последните 25 години и в този смисъл, човекът направо има запазено място в историята на клубния ни футбол. Пред такъв обаче специалист беше предпочетен треторазреден, но чужд треньор. Който при това, вместо да доразвива, взе да разбутва основите. Е, да, ама за Домусчиеви този треньор е португалец, от Западна Европа е, приятел на Моуриньо, специалния селекционер на Челси. Чужденците преобладават в треньорския щаб, както и в самия състав. Изобщо един интернационален клуб.
Само че в амбицията да засилиш глобализма на Лудогорец и да го превърнеш в българския Челси има нещо комплексарско и инфантилно. Получи се наднационална сбирщина, пометена от "селско" тимче (без това да звучи обидно за Милсами). В случая саморазрухата не е ли този интернационален мерак на братята? Те направо заслужават, ако не червен, то поне жълт картон, макар да са собственици и за тях да не важат картоните и други подобни санкции и правила. Да върнем лентата по-назад и да спомним какво навремето се случи с Левски. Преди години Станимир Стоилов вкара Левски в Шампионската лига и по всеобщо признание той се доказа като способен треньор.
При него "сините" се опитваха да правят и зрелищен, и дори малко така интелектуален футбол. Дори и за незапалянковците беше радост за окото да ги гледа, пък дори и когато падаха в Лигата. Но и този човек пострада от чорбаджийската контузия - каквито и да бяха мотивите на Тодор Батков, такъв треньор не се гони. След това знаем през каква агония мина клубът при "машиниста" Батков.
Левски тръгна надолу - не само заради алчност, използвачество, паразитлък или каквото и да е там на играчи и служители, а заради чорбаджията си - нищо че той бе хвърлил милиони за клуба. Направо "гений" на съсипията. Впрочем такъв "гений" не е ли и Лупи, който отстрани любимия му ЦСКА чак до В групите - при непрофесионалистите. Онова 7:2 от Левски е направо песен в сравнение с този разгром. Всички знаем какво цари в цялостния ни футбол. Вече става дума не толкова за футбол, колкото за фиск, проценти, сметки. Всички разиграват стоково-парични пасове и удари.
Футболното си дередже го знаем, но този погром сме си го направили ние, а не американци, руснаци или от Евросъюза. Да разширим блендата и извън футбола. След 10 ноември всички хукнахме към демокрацията, но партийните върхушки я превърнаха в плутокрация. Правителствата се сменят, но на върха все остават хора, за които най-важна е демокрацията, пълнеща техния, а не джоба на избирателите.
И години наред ние гласувахме за тази саморазруха. След 10 ноември подобно на Домусчиеви решихме да отворим и интернационализираме икономиката си, но в крайна сметка я съсипахме и отприщихме мизерията. От немалко умници това бе представено като победа на напредъка над назадничавостта, на глобализма над тесногръдието. Но кулминацията на погрома, който сами си спретнахме, като че ли бе в селото.
В него ликвидационните съвети извършиха това, което Домусчиеви или Батков направиха с Дерменджиев и Стоилов. Ликвидираха това, което работи и храни, за да нахлуе бедност, пустош и обезлюденост. Отделно образованието го реформирахме така, че неграмотните станаха повече, а учениците бият учители или влизат дрогирани в час. Това също го правим ние, въпреки предупреждения отвън. Здравеопазването е залято с нови болници, но и с повече болни. Българите сме вече болна нация заради заложени уродливи печалбарски мераци, които не се вижда как могат да бъдат спрени – поне засега.
У нас погром има и в обществените нагласи – и не само в отношенията към или на циганите. От "хубавия" живот, който създадохме, оскотяват междуличностните отношения. Убийствата и насилието над деца, възрастни, беззащитни или между роднини е вече норма.
Карциномът на саморазрухата толкова много се е разсеял в съзнанието ни, че вече възпитаваме децата си да бягат от България. Или пък да не си и помислят да се връщат в нея. Дали в крайна сметка няма да ни сполетят още исторически загуби – и не само във футбола? Юри Михалков, ръководител на Международния отдел в Агенция БГНЕС.
