Юри Михалков: С какво ли парламентът ни е заслужил повече Великденски празници
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българският парламентаризъм блестящо отстоя независимостта си от българския народ и по въпроса за почивните дни по Великден. Известно е, че независимият депутат Велизар Енчев му бе предложил 4 дни почивка по празниците, колкото е отпуснато и на целокупния български избирател. На суверена, впрочем! Възмутени обаче от това своеволие на почтеността, от тази наглост на справедливостта, европейците, реформаторите и патриотите, мигом стегнаха редиците и стовариха обединения си юмрук върху това предложение.
Резултатът е 12-дневна Великденска ваканция за депутатите. Не е ли малоумие да се искат само 4 дни за отмаряне за българския парламент (не е грешка)? Та нима стигат 4 дни да се възстановиш и да събереш сили за по-нататъшната парлама - да говориш важно за маловажни неща, да държиш напоителни речи, без да казваш нищо, самоуверено да отричаш нещо, което довчера си лансирал, или да държиш изкъсо редиците на парламата. Ами поправките на законите. Не е ли изтощително да променяш закон парче по парче, преамбюл по преамбюл, точка по точка? Дали и 12 дни празници стигат след такъв труд?
И понеже стана дума за закони, суверенът направо си няма представа на какъв изнурителен хал са законотворците. Да не мислите, че е лесно да се местят членовете на проектозаконите - трябва да ги туриш я по-горе, я по-долу в текста, да ги вкараш в един или друг смисъл, да ги вържеш или отвържеш с другите видове законодателства - търговско, корпоративно, трудово, па като капак и с европейското! И всичко това в името я на банките, я на олигархията, я на мафията. Че и на партийни върхушки и бизнес обръчи. Как да се възстановиш за 4 дни от такъв съсипващ труд?
Да вземем пак поправките на законите - примерно, за да тършуват банките по-надълбоко из джобовете на суверена. Законотворците ни имат вече цели мазоли на мозъка от удължаването или скъсяването на алинеите. Сецване на интелекта получават от натикването, измъкването или донагласяването на една или друга точка. Ами запетайките, тези дяволчета на законотворчеството? Това дали да ги махнат или къде да ги турят докараха законодателите до масирани схващания на морала, до тежка дископатия на обещанията и принципността. Е, не заслужават ли по-дълги Великденски празници!
Известно е, че между изборите народните ни избраници не си губят времето за срещи с гласоподавателите. И това ли не трябва да бъде възнаградено с повече дни отмора? Суверенът да не си мисли, че е лесно да си смениш на 180 градуса позицията и да застанеш редом до партията, която си оплюл. И за която дори си казал, че никога няма да се хванеш на хорото. За такава промяна се изисква къртовски, буквално непосилен труд срещу почтеността и последователността. В крайна сметка да теглим калема. Народното събрание няма ли заслуга суверенът да мизерства и да бъде докаран до просяшка тояга?
Никой не отрича тази му заслуга. Народното събрание не работи ли усилено, без да се щади, за олигархията и партийните върхушки? Също никой не отрича този му труд. Не работи ли до изнемога да стопи българското население с една четвърт? И това също няма как да се отрече. С една дума народът не си ли пати от Народното съдрание (също не е грешка). Е, тогава, с такъв принос то не е ли заслужило повече Великденски празници?
