Юруш на почивните дни, а после ревем, че сме бедни! Въпросът е не колко, а как работим
Последвайте ни в Google News Showcase
На прага на серията от почивни дни, българинът е пощурял от кеф, че отново ще почива. Нищо че почива и почти целия май, и цяло лято, а сега и целия септември и после - през декември...
Явно не са останали много хора, които помнят, че в България и по света се работеше шест дни - в събота работният ден бе до 14 часа, почивка имаше само в неделя. И тогава нямаше рев, че парното е скъпо, че сме бедни, че няма евтини карти за морето, че билетчето е скъпо...
Днес призивите да се намали работната седмица на четири, а дори и на три дни не остават само на хартия, а се експериментират. При това - успешно, ако съдим от първите обявени резултати.
Това обаче засега се случва само в много напреднали в икономическо отношение страни - САЩ, Швеция, Великобритания. Работодателите са доволни от кратката работна седмица, смятат, че работниците и служителите им работят по-ефективно и дават повече от себе си. Защото са починали повече.
Така че бизнесът печели от по-малкото работни дни. Нещо подобно се случи и когато преминахме на петдневна работна седмица. Брутният вътрешен продукт на държавите не само не намаля, а се увеличи, благодарение на нови технологии, отваряне на пазари и увеличена покупателна способност на хората.
У нас засега дебат по този въпрос няма. Спори се само дали е добре за икономиката да има прекъсване на работата за период от три-четири дни. Според бизнесменът Васил Василев, почивните дни не са много, проблем е отработването и сливането им. Това произлиза от мързела на администрацията и е изцяло нейно решение, а не на хората. За чиновниците е много по-добре да не работят четири дни, смята той.
Отработването не е решение на проблемите на фирмите. Според Василев производителността на хората в събота е 30%. По този начин страда икономиката и това предизвиква проблем на фирмите, които работят с чужбина.
Със сигурност можем да кажем, че при извънредни и официални почивни дни губят банковите институции, тежката индустрия, сектор образование - частни училища, детски градини, курсове, обучение. Печеливши са туристическия бранш, търговията в курортните райони, транспортният и хранително-вкусовият сектор. Все още няма конкретно изследване на нагласите на бизнеса за извънредните почивни дни.
Ако съдим обаче по изследване, направено сред частния сектор за възможността за плащане на бонуси, може да заключим, че повече от половината фирми трудно биха си позволили да плащат за извънреден труд.
Един секторите, в който извънредните почивни дни и дори официалните празници нанасят най-голяма удар върху бизнеса е шивашкият, който основно работи с клиенти зад граница. За да изпълнят договорите си, фирмите от този бранш или плащат извънреден труд, ако могат да си го позволят, или карат хората си да работят на нормалното възнаграждение.
В икономическата логика се смята, че хората, които печелят повече, оценяват свободното си време по-високо и те обикновено приветстват празниците. Докато тези, които взимат ниски заплати, с радост работят по време на официални празници, когато се плаща двойна надница.
България няма защо да се радва на извънредните почивни дни - все още е далеч от ефективността и поризводителността на труда на развитите икономически държави. Значи, далеч и от по-къса работна седмица. Заплатите ни също са на дъното в ЕС и това е обяснимо, именно като се има предвид нивото на производителността на труда. Вероятно тези неща ще се променят, когато се научим да работим като германеца или шведа.
