ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Я, каква изненада! Май наистина имахме национален празник. Благодарение на двама мъже на върха. Май не сме се отучили да сме българи...
Президентът Румен Радев и премиерът Огнян Герджиков показаха какво означава да си начело на една древна, но млада държава и на един древен и мъдър народ. Направиха го с речите си на националния празник на България, които се побират в едно определение – синовно уважение към род и родина. Отдавна бяхме забравили какво е това.
Да, през последните 27 години много наши управници правеха куртоазен поклон пред историята, пред героите, пред жертвите ни, след което ги давеха в кухите клишета на днешната политическа конюнктура. Но като че ли не сме запомнили никого, който да е засвидетелствал своето синовно уважение към нацията и държавата ни. А това означава, че не просто приемаш, а споделяш нейната памет и нейните представи. Нейното щастие и нейните сълзи. И затова говориш с нейните понятия и нейните думи. Затова са те избрали за лидер на тази нация и тази държава.
На вчерашния 3 март чухме от Радев и Герджиков не само онова, което всички ние мислим, а онова, което е и исторически, и логически вярно. Това, че България е била под турско робство. Иначе за какво Освобождение и за какъв национален празник може да става дума, ако сме се разкарвали просто някакво си „османско присъствие“.
Че Русия е тази, която е повела многонационалните войски, за да помогне за освобождаването на поробеното ни осквернено отечство след пет века. Както казва проф. Андрей Пантев: „Какво да направим като не са ни освободили САЩ или някоя друга държава, а именно Русия? Да си измислим нова история ли?“.
Че Иван Вазов не е просто български поет, а истински патриарх на българщината. И неговата възкресена в словата на двамата държавници „Епопея на забравените“ е най-страшното обвинение не само към овластените му съвременници, но и към властимащите през последните 27 години, които повечето българи приемат като общ и свой личен провал именно защото ни натрапват да забравим кои сме и откъде идваме, поради което нямаме представа и къде отиваме.
Точно тези две слова направиха вчерашния празник истински национален. Дори гвардейците на площад „Народно събрание“ изглеждаха някак по-напети, а началниците им – много по-стегнати, когато рапортуваха на президента, защото го правеха пред СВОЙ – пред истински генерал, макар и вече свалил пагоните. И пред очите на военния си министър – също истински генерал, пред какъвто не бяха отдавали чест от години. Това е то да си адекватен на времето, на мястото и на поста, който заемаш. Така се повдига национален дух.
И ако емоционалността и артистичността на Герджиков ни е добре позната, Радев не спира да ни изненадва. Възходящо. След гафа с първата му реч пред парламента, сякаш го смениха. Всяка следващо негово слово те кара да слушаш внимателно думите му, сред които няма нито една празна. Той не държи листи и няма значение дали сам си пише речите или го прави някой друг, дали ги зубри или ги репетира пред огледалото, защото всяка от тези думи, изречена от устата му, звучи като НЕГОВА. И това респектира.
Е, да, постепенно сигурно ще се научи да бъде цивилен – да свали това каменно изражение от лицето си, да усвои свободата на жестомимичното поведение, да излъчва повече топлота и близост. Всичко това е въпрос на време. Но не можем да не отчетем прогреса около Радев в поведенческо и протоколно отношение. Този път по време на тържествената заря-проверка напористата му съпруга не застана до вицепрезидента Илияна Йотова. Защото след държанието ѝ по време на инаугурацията като нищо можеше да тръгне с него под ръка да поднася венеца пред Паметника на незнайния воин.
Вярно, на приема, даван от президента по случай националния празник, се изтипоса преди премиера, вицепрезидента и патриарха с тюлено болерце със сребърни кантове, което още повече подчертаваше юнашките ѝ рамене на фона на деликатното телосложение на хората около нея, включително и на Радев. Но сигурно някой ще ѝ каже, че трябва да носи по-ниски обувки, за да не стърчи над държавния глава, който изобщо не е дребен мъж. Вероятно някой ще ѝ обясни, че да се омъжиш не е най-голямото постижение за една съвременна жена и не ѝ носи никаква добавена стойност. А добронамереното отношение и вниманието се завоюват с присъствие и дела. Както го прави днешният президент на България. Възходящо и без отклонения.
