ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Перничани помнят много добре датата 22 май 2012 г. Тогава земята се разтресе в 2.58 часа. Силата беше 5,8 по скалата на Рихтер, отчетена от БАН.
Гръцкият сеизмологичен център отчете 6,0 по Рихтер, румънският – 6,1 по Рихтер, а турският – първоначално го отчете като трус със сила 6,4 по скалата на Рихтер. Земният трус бе усетен на изток чак в Шумен, усетиха го и в Гърция, Македония и Сърбия. Чу се страшен тътен, след което земята се разлюля в продължение на няколко минути и хоризонтално и вертикално, люлеехме се като в кръг. Последваха вторични трусове с магнитуд 4,7 и няколко от 4,5 по скалата на Рихтер.
А по-слабите вторични земетресения продължиха с месеци и бяха стотици. Хората бяха в шок и паника. Тези, които имаха коли, избягаха от Перник в продължение на няколко дни. Равносметката – хиляди къщи с пропаднали покриви, счупени прозорци, напукани стени. Единият от котлите на ТЕЦ "Република" в Перник се срути наполовина, високите комини на заводите бяха напукани. Стената на язовир "Студена" издържа въпреки силното земетресение. Ден и нощ град Перник напомняше на следвоенна обстановка, по улиците рядко можеше да срещнеш някого. Всички бяха уплашени.
А пък политиците се изредиха на посещение в най-пострадалите райони в Пернишко, като обещаваха на хората помощ, за да възстановят домовете си. И започна ходенето по мъките… В крайна сметка бяха отпуснати пари само за най-пострадалите, чиито къщи бяха разрушени, а другите хора с напуканите домове и изпопадали комини получиха скромните 325 лева на домакинство – колкото да си поправят някои комини. Над 4000 домакинства останаха без помощ и всеки се оправяше както може. Повечето панелни блокове до ден днешен са с конструктивни изменения.
Обещаните обследвания на напуканите сгради, така и не се получиха. Само в първите дни след труса, пристигнаха експерти, които да огледат някои сгради. Стигна се и до гражданско неподчинение в кв. "Изток" – най-големият в града, където граждани заплашиха да блокират главния път Е-79 при Драгичево, ако не дойде някой да им види сградите, в които живеят. На някои перничани им беше казано, че трябва да напуснат блока, в който живеят, "защото не става вече". И хората започнаха да се питат:
"Ами сега къде ще живеем, какво ще правим, как така да напуснем блока". И останаха… Останаха да живеят в напукания блок, като единствената им надежда е и до ден днешен скоро да няма отново силен трус. Оказа се, че нито общината, нито учените сеизмолози, нито държавата са подготвени за реакция при такова силно земетресение. Община Перник дни наред бавеше молбите на хората за конструктивен оглед на домовете им. Хората кандидатстваха за помощите от 325 лв., редяха се на опашки, а после се прибираха в напуканите си жилища. До ден днешен – 3 години след този земен трус, в Перник жилищата си стоят, както ги е наместило земетресението – пропаднали малко повече надолу в земята или пък с изпопадали мазилки и фасади.
Нашите сеизмолози пък казаха, че били изненадани от това, че трусът бил чак толкова силен. Те не очаквали изобщо, че в Перник можело да стане земетресение с такъв магнитуд, тъй като най-силното, което е усещано в региона преди години, е 4,5 по Рихтер. Веднага започнаха да обясняват как да се предпазиш от земетресение, къде да застанеш в сградата. Тук обаче някои инженери се противопоставиха на съвета като стане земен трус, да заставаме под касите на вратите или под масивни маси.
Инженерите, които правят сградите много добре знаят и са наясно, че при силно земетресение касите на вратите са силно неустойчиви, тъй като стената над тях е висока само 50 см. (в блоковете в Перник стените покрай и над касите са напукани). Ако пък застанеш под маса, то ако, не дай си Боже, се срути таванът, масата няма да те спаси. Инженерите критикуват предписанията за предпазване при земетресения на Гражданска защита, както и това, което пише в учебниците, тъй като тези неща не са обновявани с години.
Инженерите съветват при земетресение да се стои плътно до най-дебелата стена в апартамента, разбира се, ако не може да излезете от сградата за 10 секунди. Няколко дни след труса около мястото на епицентъра да огледат отидоха експерти, ама откъде и какви - не се знае. Какво стана с резултатите от това изследване - също не се знае или поне обществеността не е информирана. Поне ни успокояват от време на време по телевизиите, че скоро не се очаквал силен трус в региона, тъй като още в началото на XX век са станали няколко земетресения у нас с магнитуд над 7-ма степен и земята се била наместила.
Тук обаче трябва да се отбележи строителството на панелните жилища – доказаха, че това е най-устойчивата сграда при силно земетресение, стига да е построена както трябва, разбира се. Панелите в Перник издържаха, да – напукаха се, имаше и някоя друга дупка по тях, но издържаха на бясното клатене. Тухлените постройки пострадаха доста повече. Реакцията на държавата пък при земетресението беше такава, каквато е била винаги, когато става някакво бедствие у нас – изпращат се министри, политици, всякакви хора, които да успокояват и да обещават. Е, поне сложиха след това инструкции по институциите, в градския транспорт, училищата за това какво трябва да се прави при земетресение – старата методика. И така… Пернишко се върна към нормалния живот след земетресението, но накъдето и да се обърнеш там, все нещо ще ти напомни за това, че природата е много по-силна от нас. А държавата нехае. /Яница Бърнева-Узунова, редактор в Информационна агенция БГНЕС.
