Явор Куюмджиев пред ПИК TV: Ток, газ и горива ще има, но ще ги плащаме скъпо (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ние в момента сме, от гледна точка на горивата, осигурени, що се касае до количествата. Що се касае до цената, сме абсолютно зависими от тенденциите и цените на световните пазари. Що се касае до природния газ, сме абсолютно в капана на световните пазари, войната в Персийския залив и санкциите. Що се касае до цената на електричеството, тя е пряко свързана с цената на природния газ. Тази пряка свързаност е сто процента, тъй като около 22% от електричеството в целия Европейски съюз се произвежда от газ, а цената на газа обуславя цената на електричеството. В България това не е случаят, нямаме проблем за количеството, защото ние газови централи нямаме на практика, но тъй като газовите централи определят цената в нашия регион и в цяла Европа, пак става въпрос за цени, върху които ние не можем да влияем. Това коментира в предаването „Видеовръзка с Цветан Фиков“ по ПИК TV енергийният експерт Явор Куюмджиев.
По думите му световните цени на горивата растат и тенденцията ще продължи заради намалените количества суров петрол на международните пазари. Той посочи, че освобождаването на количества от резервите и допускането на руски и ирански нефт не са успели да компенсират недостига.
„Световното потребление на суров петрол е около 105 млн. барела на ден. Отпадналите близо 20 млн. на ден изчезнаха и тези 400 млн., които освободиха някъде април месец, покриха липсата на 20 млн. за около 20 дни. Следващата стъпка, която предприеха, беше да освободят доставките на руски и ирански нефт, които обаче не могат да заместят тези липсващи 20 млн. на ден. Цената продължи да расте. След това последваха блокада на Ормузкия проток от американците и атаки на хутите срещу саудитските петролопроводи, което доведе до нова липса. Още около 5 млн. изчезнаха“, коментира той.
Според него Европа изпитва сериозен недостиг най-вече на дизелово и авиационно гориво, който преди войната до голяма степен е бил покриван от Русия. Куюмджиев обясни, че след прекратяването на тези доставки част от дефицита се компенсира чрез други страни, включително Индия, която преработва руски петрол.
„През последните години преди войната този недостиг е около 50% в сферата на дизеловото гориво и около 80% в авиационното гориво. Този недостиг се запълваше главно от Русия. След началото на войната постепенно се въвеждаха забрани и в момента Европейският съюз не внася нито едното, нито другото от Русия. През миналата година вторият най-голям доставчик на дизел в Европа беше Индия. А Индия преработва руски петрол. И така, с малко раздвоение на личността, ние не купуваме руски петрол, но купуваме индийски дизел, който е направен от руски петрол и е на по-високи цени“, добави Явор Куюмджиев.
Той отбеляза, че ударите по кораби в Черно море създават риск най-вече чрез поскъпването на застраховките и транспорта на суровини. По думите му много по-сериозна опасност би възникнала при ескалация на военните действия или при отказ на застрахователите да покриват кораби, плаващи в Черно море.
„Те вероятно ще пътуват. Силно се съмнявам, че някоя от страните ще си позволи да започне атаки срещу, условно казано, нашите танкери. Но рискът се състои преди всичко в застраховките на тези превози, защото премията расте и може да повиши цената на транспорта. Това е риск, който съществува, не би трябвало да се отрази драматично върху крайната цена на горивата, но го има. За мен по-големият риск е изпускане на някакъв вид контрол върху военните действия, защото ние в момента купуваме 80%, даже повече, от суровия петрол от Казахстан. Ако, не дай Боже, застрахователите решат да престанат да застраховат кораби, които плават в Черно море, ние се изправяме пред наистина дълбока криза и по повод обема на доставките“, добави Явор Куюмджиев.
Куюмджиев обясни, че договорът с „Боташ“ може да стане работещ при определени пазарни условия и достатъчно високи цени на природния газ. Според него при спирането на част от руските доставки ще се отворят нови пазари, но основният риск за България остава цената на енергоизточниците.
„Винаги сме си говорили, че при определени обстоятелства този договор може да проработи. При определени обстоятелства, пак казвам, цената на природния газ е на нива десет пъти надвишаващи предвоенната цена. „Боташ“ може да работи при определена цена и при определени обстоятелства на пазара. Очевидно това сега наближава да се случи. Единственият риск, и то голям, е цената, по която ще плащаме за тези енергоизточници. Тази цена никой не може да я повлияе – нито ние като граждани, нито нашето правителство, нито Европейската комисия като цяло“, завърши Явор Куюмджиев.
