Явор Куюмджиев пред ПИК TV: „Боташ“ е капан с три изхода – и при трите България плаща и губи (ВИДЕО)

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

За мен беше загадка защо трябваше да бъде подписан този договор с Боташ, защото към момента България може да получава газ по четири различни начина — четири различни маршрута.

Единият маршрут е така нареченият Турски поток, който на територията на България се нарича Балкански поток, по който категорично тече руски газ. Там няма какъв друг да тече, защото тази тръба идва от Русия. Другият въпрос е, че на границата този руски газ се „преобразява“ в казахстански, швейцарски, гръцки и не знам още какъв, и влиза като такъв в България.

Вторият маршрут е през построената връзка между България и Гърция, по която категорично тече азербайджански газ.

Третата възможност е през терминала, откъдето идва втечнен газ от Ревитуса на Крайтина. Там наистина има известно натоварване, защото пристигат много кораби и се чака, но възможностите съществуват.
Четвъртата възможност е терминалът за втечнен газ в Александруполис, в който, на всичко отгоре, България чрез „Булгартрансгаз“ притежава 20% от капитала и капацитета на дружеството.

Така обясни газовите маршрути, с които разполага България за доставки на природен газ, енергийният експерт Явор Куюмджиев в предаването „Видеовръзка с Цветан Фиков“ по ПИК TV.

Според него „Боташ“ е петият вариант, който изобщо не е необходим, защото потреблението на газ в България през последните години е спаднало драстично. По думите му — от 3,6 милиарда кубични метра преди войната, в момента потреблението е едва 2,2 милиарда кубични метра.

„По азербайджанския договор България получава милиард и половина кубични метра. Останалите около 700 милиона годишно, които са необходими, се осигуряват, както казах, по казахстански, швейцарски и други договори. Така че необходимостта от договора с ‘Боташ’ за мен не съществува. Мога да си представя защо тези хора го подписаха, но не съм съгласен с техните аргументи. Казахме, че вече не купуваме руски газ, а започнахме да купуваме казахстански, швейцарски, гръцки и други видове — които са същият руски газ, само че с 30–40% по-скъп. Това го правим не само ние, а и цяла Европа — с изключение на Унгария и Словакия, които си купуват чисто руски газ“, обясни експертът.

По думите му е смешно, че често в европейските пристанища пристигат „американски“ кораби, които всъщност са руски. Газът е купен от американците и се продава на европейците като американски.

„Транспортът на втечнен газ от Ревитуса или от Александруполис до България струва около 4 евро за мегаватчас. От турските терминали на ‘Боташ’ до България струва 9 долара — двойно повече. И това е само транспортът. Тогава много шумно се говореше, че се дава достъп на България до турските терминали и турската мрежа. Няма такова нещо. В турската конституция е записано, че всеки вид гориво, който влезе на територията на Турция, става турски. Да не говорим, че при търговията с газ едно от най-скъпите неща е така нареченият трансграничен капацитет — колко газ може да премине от едната система в другата между две съседни държави.
И в този договор ‘Булгаргаз’ плаща капацитета на ‘Боташ’ независимо дали го използва. Договорът е направен без търг, непрозрачно — ето откъде идват големите пари. Ние плащаме за капацитет на границата, който не ползваме. И няма как да го ползваме, тъй като цените по този договор правят газа непродаваем“, уточни Явор Куюмджиев.

Според него дори в хипотезата, в която изцяло спре транзитът на руски газ, България пак ще има непродаваем газ. По думите му, откакто съществува този договор, е имало едва три или четири случая, в които пазарната ситуация е позволила на „Булгаргаз“ да купи няколко кораба, минали по него.

„Чисто теоретично, ако цената на природния газ в Европа стане 1000 евро за мегаватчас, тогава ще си избием похарчените по договора пари за две–три години. Но при такава цена Европа просто ще рухне. В момента цената е около 35 евро за мегаватчас. От 6–7 месеца България не плаща по този договор, което означава, че ‘Булгаргаз’ натрупва дълг. Аз съм виждал договора и не мога да разбера как някой е подписал документ, в който няма клауза за прекратяване. Елементарно е в договорите да има възможност, ако нещо се промени, да може да се прекрати. Тук има един единствен начин — ако се плати цялата дължима сума наведнъж, което към днешна дата означава около 4 милиарда лева“, обясни той.

Според него в договора дори няма клаузи за force majeure — непредвидени обстоятелства.

„Ако примерно стане земетресение и тръбата се скъса — пак ще продължим да плащаме за този капацитет, въпреки че вече няма и тръба. Тези неща се уреждат в подобни договори. И аз не мога да проумея как някой е подписал договор без такава клауза. Трето — цената му е абсурдна. Вероятно е имало комбинация от политически натиск и некомпетентност. Познавам хората — те не са писали и не са преговаряли по подобни договори. Това означава, че в този договор изцяло са защитени интересите на турската страна, а България няма никаква защита.

Сега не плащаме и можем да бъдем осъдени от арбитражен съд — а имаме горчив опит с такива съдилища по делата за АЕЦ ‘Белене’. Другият вариант е да развалим договора, ако сега платим 4 милиарда. Защото в договора има така наречена инфлационна формула — цената за капацитет всяка година се вдига. Ако се изчисли с натрупаните увеличения през годините, общата сума, която ще платим за оставащите 13 години, е най-малко 6 милиарда“, завърши Явор Куюмджиев.