Яне и Волен – бастуни на ГЕРБ

Те винаги са „за“ и „против“ всеки, не струват много пари и са готови на всичко

Има едни хора, които изглеждат като шашави обаче не са. Много са си добре. Карат поне по два мандата в Народното събрание, а след това живеят от спестявания, защото извън традиционната българска политика не стават за нищо. Понякога ме хваща истински срам като ги гледам. Тях обаче никога не ги хваща срам. От нищо. В това им е силата. Да проследим последните събития около тези персонажи на българския политически живот. Яне Янев, който е шеф на антикорупционната комисия в парламента, разследва едновременно далаверите около злополучното строителство на АЕЦ „Белене“ и злоупотребите на Мирослав Найденов с несебърските дюни. Накрая излиза пред медиите и заявява, че БСП са виновни и за далаверите с „Белене“ и за далаверата с дюните. Това добре, само че не следва нищо. Нито обвинение, нито раздвижване на разследващите органи. Казва: „Овчаров е корумпиран!“ После минават два дни и влизаме в друг скандал, а Овчаров продължава да се разхожда спокойно из парламента. По пътя на логиката от активностите на Янето досега да сме вкарали половината парламент в затвора. Обаче не са и няма да вкарат, защото логиката на българския обществен живот винаги е крива. В центъра на тази крива логика Яне Янев е една временна черна дупка, в която може да потъне всеки скандал и накрая никой да не може да си спомни кога и защо е започнал. Затова дори един скандал не можем да докараме до край. Винаги ще са появи някой от янеподобните, за да измести фокуса от основната тема и после всичко да си тръгне по старому. Разбира се Яне никога не е сам. В разфокусирането на скандала с несебърските дюни например, освен Яне, беше впрегнато половината правителство и няколкото депутати от ГЕРБ, които могат да говорят що годе членоразделно. За да бъде пълна картината, докато Янев и Мирослав Найденов шареха по телевизиите и даваха смешни брифинги по темата, Волен Сидеров, който сега го играе опозиция, излезе от летаргията, която го беше обхванала около коледните празници и скочи на бой на журналиста от агенция „ПИК“ Лъчезар Лисицов. Това за честита нова година. После прати съпартиеца си Чуколов да се хвърли на българската медийна амбразура и да обясни, че става въпрос за поредната провокация срещу „Атака“. Сидеров се е овъртолил в провокации откакто по някакви неведоми пътища взе, че влезе в парламента през 2005 година. То не бяха опити за атентати по магистрала „Тракия“ замислени и осъществени от пенсионер и неговия внук, то не бяха скандали със злонамерени германски стюардеси в самолети на „Луфтханза“, то не бяха сватби и разводи. И тъкмо докато скандалът с Лъчезар Лисицов беше още топъл, Сидеров организира нов скандал. Излезе на парламентарната трибуна и заяви, че министърът на културата Вежди Рашидов бил основен турски агент в българското правителство, който прокарвал турската политика в България. Рашидов от своя страна първо заяви, че бил прекрасен художник и министър, а след това добави, че ще съди Сидеров. Това, че Рашидов е прекрасен художник и министър не е вярно, така както не е вярно, че е агент на Турция. В последното съм сигурен, защото ако Турция имаше агенти като Вежди Рашидов вероятно отдавна нямаше да има статут на сериозна държава. Друг е въпросът, че самият Сидеров през юли 2009 година, заедно с цялата си парламентарна група гласува Рашидов да стане министър на културата. За тези, които са забравили до преди малко повече от година лидерът на Атака заемаше мястото на Яне Янев в сърцето на Бойко Борисов. Между другото, сигурен съм, че Янев и Сидеров могат да си сменят ролите с най-голямо удоволсвие поне още три мандата. Това обаче са подробности. Описаните по-горе конфузи разбира се нямат никакъв изначален смисъл. Не бих се занимавал с тях ако не бяха тенденция, която започва да властва в българския обществен живот. Ставаме свидетели на яневизация и сидеровизация на българската политика. Това означава, че парламентът се занимава само с глупости. По-лошото е, че това положение започва да се приема за нормално и дори удобно. Ще ви припомня, че допреди няколко месеца нито един социолог не даваше шансове на двете янета да влязат в следващия парламент. Шансовете им все още са никакви, обаче от известно време насам някои социолози се поразмърдаха и изведнъж откриха, че и Сидеров и Янев имали шансове. От къде са тези шансове никой не може да каже. Включително и социолозите, които ги откриха. Как така рейтингът на тези двамата е пораснал през последните месеци не мога да си обясня. В тази социологическа акция е важно внушението, което е водено от надеждата, че една лъжа повторена сто пъти може да стане истина и Яне и Волен да вземат да изкарат още един мандат в парламента под формата на бастуни на окуцелия ГЕРБ. Много хора имат практическа полза от присъствието на тези двамата в политиката, защото те притежават уникалните качества да са едновременно със и против всеки, не струват много пари и винаги са готови на всичко. Освен това са хора, които нямат избор – или са в парламента или излизат в дълга пенсия, по време на която рискуват да започнат да връщат това, което са получили по време на депутатстването си. Както се казва интересът е взаимен – хем политическото блато има нужда от тях, хем те от него. Като цяло тази екзотика в парламента е забавна, но винаги води към дъното. Докато някои хора си уреждат бъдещите коалиции и опозиции ние ще си изкараме живота в една голяма лудница и в бедност. А това е лошо. Много по-лошо отколкото тежката скука на германския парламент, в който няколкостотин скучни депутати пишат закони, а германците вместо парламентарно забавление получават по няколко хиляди евро на месец.