ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Японски учени разработват космически апарат, който ще има правоъгълни екрани от слънчеви панели с дължина над 1.9 километра в две посоки и ще използва микровълни, за да изпраща енергия към Земята, пише агенция "Фокус", позовавайки се на The Telegraph.
Изследователи от японската Агенция за космически проучвания (JAXA) си партнират с организацията Japan Space Systems, за да намерят решение на един от основните проблеми, свързани с най-често срещаната форма на възобновяема енергия - тя не е налична през нощта и е неефективна при лошо време.
Соларни панели, които не зависят от климатичните условия и са постоянно обърнати към Слънцето ще са в състояние да генерират 10 пъти повече енергия от базираните на Земята устройства. “Според предварителните изчисления системата ще може да произвежда почти същото количество енергия като ядрен реактор”, казва Даисука Гото, инженер от изследователския екип на JAXA. “Технологията няма да може да реши изцяло енергийните проблеми на човечеството, но се надяваме да се превърне в бъдещ източник на енергия”.
Концепцията за базирани в Космоса системи за соларна енергия се появява в няколко държави през 80-те години на миналия век, но се сблъсква с технологични пречки и е изместена от други проекти. Според Гото едно от най-големите предизвикателства е разработването на система за пренасяне на енергията от Космоса към Земята. В рамките на експеримент, проведен през месец март Japan Space Systems е успяла да преобразувала 1.8 киловата електричество в микровълни и ги е изпратила на разстояние над 55 метра към антена, която ги е превърнала отново в електричество. Изследването се фокусира върху микровълните, тъй като те се движат по права линия и могат да преминат дори през облаци, отбелязва Гото.
Друга ключова задача е приемникът на Земята, който ще “улавя” енергията. Едно от предложенията е да се конструира приемник с диамтър 1600 метра, който плава в морето и е свързан с електропреносната мрежа. Не по-малко предизвикателсто ще бъде и транспортирането на компонентите за системата в Космоса и сглобяването им. Поддръжката и ремонтите ще трябва да се извършват от роботи, а учените се надяват, че всяко от тези космически съоръжения ще има 40 години продължителност на живота. Въпреки постигнатите в последно време пробиви обаче, експертите предвиждат, че ще минат най-малко 30 години, преди системата да бъде напълно завършена.
