Ясен Тодоров: Скандалите в съдебната система имат външен източник, който иска да извлече конкретни политически дивиденти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Така наречената „съдебна реформа“ е понятие, което повече от десетилетие ежедневно е част от публичния дебат. За съжаление, това понятие много често се използва за чисто политически и конюнктурни цели. По него се „упражняват“ дори лица, които никога не са имали досег с правораздаването, а още по-малко да са били част от него. Към момента за част от управляващата коалиция мантрата „съдебна реформа“ се свежда до закриването на спецправосъдието и до отстраняването на главния прокурор, което показва тоталното неразбиране на проблемите в правораздаването от страна на апологетите на т. нар. „реформа“. Това заявява Ясен Тодоров, член на Управителния съвет на Камарата на следователите в България.
"Не съм забелязал някой от „идеолозите“ на „реформата“ да е коментирал работата и проблемите в гражданското, търговското и административното правораздаване, които на практика представляват по-голямата част от работата на съдебната власт. Коментира се и основно се критикува наказателното правораздаване и то най-вече в досъдебната му фаза, като удобно се пропуска, че в над 90% от случаите разследването се извършва от органите на МВР. Скандалите, които се генерират в съдебната система, обикновено имат външен източник, който се стреми да извлече конкретни политически дивиденти", каза пред БТА Тодоров.
Според него промените в Закона за съдебната власт "ще доведат до тотален хаос, както при производствата, които се намират в съдебна фаза, така и при тези, които все още са във фазата на разследването": "В резултат на това е голяма вероятността много дела да бъдат провалени и немалко извършители на престъпления да избегнат полагащата им се наказателна отговорност. Хаос ще има и с преместването на магистрати и съдебни служители, като личното ми усещане е, че с определени промени се цели персоналното наказване на конкретни магистрати, които са работили в специализираните структури. На сериозен риск ще бъдат подложени и множеството съвместни разследвания с елементи на трансгранична престъпност, които специализираната прокуратура в момента провежда съвместно с различни служби на европейските ни партньори".
Запитан защо доверието в съдебната власт не е особено високо, Ясен Тодоров заявява: "Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. За липсата на обществено доверие в съдебната власт има, както обективни, така и чисто субективни причини. Към първите спадат: продължаващият вече над три десетилетия обществено-икономически преход, при който настъпи дълбоко разделение в обществото на основа на икономическото неравенство, което води до общото усещане за липса на справедливост; непрекъснатият стремеж на изпълнителната власт (не само на сегашната) да овладее и подчини съдебната власт, нарушавайки по този начин основополагащия демократичен принцип за разделение на властите; редица недобре обмислени законодателни решения през годините, които вместо подобряване на правосъдието, доведоха до точно обратния ефект. Като основни субективни причини са действията и поведението на отделни магистрати, които наистина сриват доверието към съдебната система в обществото, защото хората асоциират някои лоши практики с работата на всички магистрати, без въобще да имат представа, че огромната част от българските съдии, прокурори и следователи работят професионално и съвестно, като се позовават единствено на разпоредбите на закона, на събраните доказателства и на вътрешното си убеждение".
"Факт е, че много граждани са си изградили негативно отношение към съдебната система, без абсолютно никога да са имали някакъв досег с нея. Това негативно отношение в много случаи е следствие на препредадена и преиначена информация, както и на медийната среда, която е пренаситена с новини, чиято достоверност далеч не е гарантирана", заявява Ясен Тодоров.
