ЯСНО И АРГУМЕНТИРАНО! Бивш здравен министър за ПП: Тези хора са евтини популисти, търсят само конюнктурно изгода
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В центъра на вниманието днес е предложеният за обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето. Ако човек, незапознат как функционира системата, прочете заглавията по медиите, ще остане с убеждението, че не просто нищо добро не идва, а предстои разруха, краят на света наближава, пише в свой обстоен коментар във "Филтър" бившият здравен министър в първия кабинет на Бойко Борисов - д-р Стефан Константинов.
Свикнал съм с крайните позиции и си давам сметка, че за мнозина оценката на политиката и обществените процеси се свежда до поведение подобно на футболните агитки към техния тим или противников отбор. Но дори при тези нагласи, ескалацията на коментарите доста ме впечатли.
Да ви кажа честно, от всичко, което прочетох, виждам най-вече уплашени за собствените си позиции лица, както и лобита, притеснени от това, че изградената невидима мрежа от връзки и влияния може да се разпадне. Нищо повече.
Простата причина е, че предлаганите промени съвсем не са дълбока структурна реформа. Те засягат единствено администрация, качеството на чиято работа е доста спорно да бъде определено като отлично. Мога да отида и по-далеч, като кажа, че предлаганите реформи може да се окажат пълен крах, действия с отрицателен знак.
Толкова за опасностите. Сега за предложенията. Има логика и в аргументите на министерството на здравеопазването, има логика и в опасенията, изказвани от неприемащите ги. Аз лично не виждам нищо лошо в централизацията на процеси и окрупняването на тяхната логистика.
Напротив, за малка държава като нашата и във времето на цифровите комуникации това е напълно логична стъпка.
Дяволът се крие в това кой и с какви помисли стои на върха. При калпаво централно управление, периферията бързо възприема същото, независимо дали е автономна или пряко подчинена. Разликата е от кого ще се търси отговорност при проблем. В тази връзка предложенията на МЗ може да определим като действие срещу собственото му спокойствие. Защото, поемайки директен контрол върху част от дейността на досега "автономни" структури, се поема и директно част от отговорността.
Това от гледна точка на обществото в никакъв случай не може да се определи като лошо, напротив. Скъсяването на връзката политика - резултати - отговорност в случая трябва да се приветства. Неоснователни или меко казано преувеличени са притесненията от предлаганите сливания на структури.
Да припомня 2010-2012г, когато имах честта да бъда министър на здравеопазването, какво направи тогавашното правителство, в което все пак имаше някакви кълнове и желание за реформи (уви, увехнали бързо): бяха обединени Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Регионален център по здравеопазване (РЦЗ). Така се появиха Регионалните здравни инспекции (РЗИ).
Бяха обединени Националния център по опазване на общественото здраве (НЦООЗ) с Националния център по здравна информация (НЦЗИ). Така се появи Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), в който по-късно се вля и Националния център по наркомании (НЦН).
И какво, спря да се върти земята ли? Нещо лошо ли се случи? Само съкращение на ненужната администрация и ръководства. Някой може да опонира, че резултатите от работата на НЦОЗА не са особено впечатляващи. И вероятно с право. Но за това не е виновно обединението, а ръководствата на структурата, както и тези над тях.
Съдейки по броя изскочили от там министри и заместник министри, както и семплото им политическо представяне, явно това са им били възможностите. Смешно е днес точно те да се изказват и критикуват промените. И тук отново самото обединение не е нито гаранция за по-добра работа, нито причина за лоша. Важни са ръководителите и посоката.
Я си представете, че не ставаше въпрос за административни структури, а за истинска, голяма и дълбока реформа на здравеопазването, от която обществото ни отчаяно се нуждае. Промяна в организацията на болничната мрежа, начина ѝ на финансиране, свиване на хоспитализациите, прекратяване на измислените ТЕЛК решения – това са сериозните предизвикателства. Знаете ли на какъв натиск ще бъде подложен всеки здравен министър, който се опита да направи там промени? Аз знам.
Затова не съм прекалено критичен към Катя Ивкова и не я упреквам, че не започва с тази тема. Какво ще се случи в идните месеци, ще е лакмусът за това доколко властта, имаща пълния потенциал (чрез мнозинството си в НС) за реформи, би имала смелостта поне да ги опита. Едно освобождаване на здравния министър днес или утре би било ясен знак, че дори козметични промени няма да се случат.
Между другото, преждевременното искане на "Продължаваме промяната" за оставка за пореден път показа, че тези хора са евтини популисти и търсят само конюнктурно изгода. Чули, че някъде се вика, бързат и те да изкрещят най-силно, белким електоратът ги забележи.
Да, Ивкова има определени проблеми с поднасянето на информацията и аргументирането. Фактът, че не е лекар й играе лоши шеги, когато навлиза в теми, по които не е специалист.
Изказването за калцуните ще храни доста време социалните пирани. Трябва да е по-внимателна и да си огледа съветниците и пиар експертите. Беше твърде глупаво предлаганите законови промени да бъдат първично оповестени от опозицията, а властта да минава в обяснителен режим post factum.
Подобни "течове" на информация могат да убият в зародиш всяка добра идея. Просто материята е сложна, въпросите са чувствителни, а интересите – големи.
