ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Стълкновенията на израело-сирийската граница, прихващането на иранския дрон и унищожението на F-16 в отговор и ударите на ЦАХАЛ по цели в Сирия показаха, че противопоставянето в сянка между Израел и Иран заплашва да се превърне в мащабен конфликт. Още по-лошото е, че ескалацията му на практика е неизбежна и тогава войната в Сирия ще се допълни от още един фронт, което вече ще е проблем на Русия, пише руското издание „Взгляд“.
В нощта срещу четвъртък, сирийските военни са открили огън по израелски разузнавателни самолети, които са пресекли границата на страната в района на югозападния град Кюнейтра. Израелската авиация е била принудена да се оттегли под ударите на сирийската противовъздушна отбрана (ПВО), но, според руския вестник, всичко е могло да завърши много по-зле.
„Взгляд“ смята, че докато в Сирия се е водила гражданска война, Израел се е намирал в относителна безопасност, съхранявал е равновесието и не се е месил в конфликта в съседната страна, а само периодично е елиминирал принципни заплахи за себе си.
Списъкът с подобни заплахи – червени линии, които противниците на Израел не трябва да престъпват – беше озвучен неведнъж от ръководството на страната. Сред тях са: обстрелът на израелска територия от Сирия, попадане на стратегическо въоръжение в ръцете на „Хизбулла“ и създаване на военно-промишлени предприятия за производство на оръжия. На подобни прояви израелтяните реагираха, осъществявайки точечни удари и посочвайки пред международната общност правото си на самоотбрана. Както подчертаваше израелския премиер Бенямин Нетаняху, неговият главен принцип е „пресичането на противоправни действия в зародиш“.
Междувременно, многостранният конфликт в Сирия и усилването на „Ислямска държава“ дадоха на главния противник на Израел – Иран – прекрасна възможност да разшири своето влияние в региона. В този смисъл, съхраняването на сирийския режим беше само принципна задача, за решаването на която Техеран осигури финансова и военна подкрепа за Асад, въпреки че официално не признаваше това. С правото на съюзници, персите се закрепиха здраво в Сирия, където тяхната опора, преди всичко, са шиитските групировки, воюващи на страната на правителствените сили, но под командването на ирански военни и съветници. Сред тях са Корпусът на стражите на Ислямската революция ( Техеран не признава тяхното присъствие в Сирия), шиитите от Ирак, военизираните формирования „Национални сили за отбрана“ и „Хизбулла“, шиитските афгански бригади „Фатимиюн“ и шиитите от Пакистан „Зайнабиюн“. Освен това, от 2014 година в Сирия действат бригади сирийски шиитски опълченци, обединени в групировката „Хизбулла в Сирия“, създадена по модел на ливанския прототип и също поддържана от Иран.
За да се закрепи в Сирия, Ислямската република строи военни бази на нейна територия, което беше съобщено в края на февруари от постоянния представител на Израел при ООН Дани Данон, по време на заседание на Съвета за сигурност. В неговите думи явно има доза истина: Иран контролира значителни военизирани формирования, които трябва да се базират някъде. А ирански официални лица заявяваха, че им е необходима морска база на сирийското крайбрежие, още през 2016 година.
Израелтяните нямаха никакво намерение да станат неми свидетели на засилването на своите врагове, за което и предупреждаваха на думи, преди да преминат към действия. В началото на декември ЦАХАЛ нанесе точни удари с ракети от клас „земя-земя“ по военен обект край градчеето Ал Кисуа в околностите на Дамаск. Според данните на израелското разузнаване, целта е била именно иранска военна база, намираща се на 50 километра от контролираните от Израел Голански възвишения. През февруари т.г. Израел нанесе удар по иранска база, която, по думите на представител на ЦАХАЛ, е разположена в пустинята в близост до Палмира.
В отговор, Техеран мълчи, а Русия заявява, че не разполага с информация, дали Иран има военна база край Палмира. Но еврейската държава е напълно уверена в това , както и че Иран предприема ходове за създаване на военно-промишлени обекти за производство на високоточни ракети в Сирия и Ливан. Израел нанася точечни удари и по тях. Например, на 7 септември 2017 година израелските ВВС бомбардираха предприятие на Сирийския научно-изследователски център в околностите на град Масяф, в западна Сирия. А на 4 декември 2017 година беше нанесен ракетен удар по военния научен център в Джумбрае, край Дамаск.
Израел вижда екзистенциална заплаха в усилването на Иран, която, както не веднъж подчертаваха от Ерусалим, е по-голяма от заплахата от страна на „Ислямска държава“, като в момента терористичната групировка отслабва и отстъпва, а Иран, използвайки случая, запълва появилия се вакуум. Но при открита и широкомащабна конфронтация с Иран, против Израел ще се бият не само шиитските групировки в Сирия и „Хизбулла“ в Ливан, но и ХАМАС. Както потвърдиха от ръководството на последните, Техеран е станал най-големия съюзник на въоръженото крило на палестинската групировка.
От гледна точка на нарастването на влиянието, Иран влиза в числото на очевидните победители от сирийската игра. Той увеличи значително силата си не само в Сирия, но и в региона, като цяло. Под влиянието на Техеран се намират Ирак и Ливан. При това, съгласно данните на израелското разузнаване, чрез съюзните си държави, иранците се стремят да получат „коридор“ към Средиземно море и към шиитското население в страните от района на Персийския залив, което ще усили още повече тяхното политическо, военно и икономическо влияние.
При това, в политическите кръгове на Израел се опасяват, че главният им съюзник – Вашингтон – ще следва концепцията на американския президент „Америка на първо място“, т.е. ще минимизират своята роля в Сирия и ще ограничат присъствието си там. Наистина, засега няма потвърждение на тези тревоги. Американците използват войнствена риторика по адрес на Техеран, отстояват правото на защита на Израел, обозначиха Иран като главна заплаха и провеждат подчертано произраелски курс, за което говори големият жест на Доналд Тръмп да признае официално Ерусалим за столица на Израел и да пренесе там американското посолство. Но и най-главното: държавният секретар Рекс Тилърсън преди един месец потвърди намеренията на САЩ да съхранят военното си присъствие в Сирия, именно, за да намалят влиянието на Иран.
Другият влиятелен играч в сирийския конфликт – Русия – се държи сдържано, но приятелски към Израел, опитвайки се да балансира между Техеран и Ерусалим. За да избегне възможно недоволство от страна на Москва, израелското ръководство поддържа непрекъснат контакт с Кремъл, известявайки го за своите намерения, като по този начин се представя като стабилен и предсказуем партньор. Но Русия поддържа много по-близки партньорски отношения с Иран, като именно Ислямска република помагаше на Кремъл и оставаше на същата страна на барикадата в трудни за Москва периоди на Западен натиск. Техеран е нужен на Москва и в Сирия, тъй като техния ситуативен алианс, част от който е и Турция, демонстрира нов център на сила и символизира края на безразделното влияние на САЩ и техните Западни съюзници в Близкия Изток. В този контекст, Русия едва ли ще тръгне към конфронтация с Иран заради Израел.
Във всеки случай, може да се каже с увереност, че Ерусалим ще продължи съпротивата си и няма да си затвори очите за засилването на Иран. Очевидно е и това, че Израел няма да успее да ограничи Иран напълно, нито да го принуди да отстъпи, тъй като влиянието в Сирия, Ирак и Ливан има стратегическо значение за Ислямската република и Техеран е пълен с решимост да го укрепи.
Рано или късно двата противника ще се сблъскат и без странично дипломатическо вмешателство, засилването на тяхната конфронтация не може да избегнато. А фактическа война между Иран и Израел на сирийска територия може да промени разпложението на силите по всякакъв начин, но не и в полза на Дамаск и Москва, които залагат на мирен процес.
Ако не мислим за най-лошото, в момента се набиват на очи два варианта на развитие на събитията. Според първия, ако САЩ започнат целенасочено противостояние с Техеран в Сирия, с цел да съкратят влиянието му, Израел ще действа заедно със своите американски съюзници, вписвайки своите ходове в общата концепция на САЩ и въвличайки в конфликта още нови участници от Персийския залив. Съгласно втория, Русия, която има развити контакти с всички страни, ще се опита да влезе в ролята на активен дипломатически посредник. Но в този случай залозите ще са толкова високи, че и Русия, и Израел, и региона, като цяло, ще трябва да дадат големи жертви.
Фокус
