Последвайте ни в Google News Showcase
Добавянето на наночастици в материала, от който са направени обикновените пластмасови бутилки, ще ги превърне във високо технологични съдове, от които можеш да извлечеш и последната капка и те да останат съвсем чисти. „Това е огромен проблем – на никого не му е приятно, че последните капки от шампоана или кечупа не могат да бъдат изцедени. Проблемът засяга всички, защото милиарди бутилки постоянно биват изхвърляни с неголеми количества различни химикали, утаени по стените им”, заяви Барат Бушан от университета в Калъмбъс в амиканския щат Охайо.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Листата на много растения могат да служат за пример за идеално водоотблъскваща повърхност, която ги пази от замърсяване. Това свойство беше наречено „ефект на лотоса”. Благодарение на разположените по листата на лотоса микроскопични издатинки водата бързо се оттича от повърхността им и отнася частици мръсотия. Бушан съобщи, че двамата с колегата му Филип Браун с са постигнали „ефекта на лотоса”, като са накарали обикновения полипропилен да отблъсква водата и всички останали обичайни течности, както и твърде лепкави вещества като шампоан и течен сапун. Учените обясняват, че праховете за пране, шампоаните и други хигиенни средства съдържат т.нар. повърхностно активни вещества, които са с изключително ниско повърхностно напрежение. Затова те много лесно прилепват към всякаква повърхност, както и към частиците мръсотия по дрехите и ръцете ни. По същия начин се прилепват към стените на бутилки и съдове, заради което изцеждането на последните капки от шампоан е толкова трудно.
Учените са решили остроумно този проблем. Създали са Y-образни силициеви наночастици, които отблъскват лепкави вещества, и са ги нанесли на вътрешната повърхност на бутилките, използвайки разтворител и пулверизатор. В резултат, на третираната повърхност се появила цяла „гора” от наночастици, които не дават на капките вода, масла или повърхностно активни вещества да се разтичат, да губят форма и да се прилепват към пластмасата.
Пречат им миниатюрни въздушни мехурчета между силициевите наночастици. Такава структура, според физиците, отблъсква течности не по-лошо от „ефекта на лотоса”, получена чрез „лазерно гравиране” или ръчно нанасяне на наночастици, но е много по-евтина и по-практична за изработка.
Съдове с такова покритие ще заинтересуват не само потребителите, но и бизнеса, защото, за разлика от обикновените пластмасови бутилки, няма да се налага да бъдат щателно измивани при преработка, понеже винаги ще бъдат чисти. Освен това, Бушан и Браун предвиждат, че технологията ще е интересна и на лекарите за създаване на „неизменно чисти” инструменти и повърхности в операционните зали.
