„Известия“ : Санкциите на САЩ срещу Иран няма да доведат до смяна на режима
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Санкциите на САЩ срещу Иран няма да доведат до смяна на режима, обобщава в обширен коментарен материал руското издание „Известия”, цитирано от „Фокус”.
В материала се припомня, че САЩ отмениха изключенията за закупуване на ирански петрол , които досега важаха за осем страни, като напомниха, че тези изключения са били предоставени само за да могат съответните държави да се пренастроят и да сведат покупките на ирански петрол до нула. Япония, Южна Корея, Италия и Гърция са успели да постигнат това, като последните две дори не са предупредили Иран , че възнамеряват да се откажат от неговия петрол.
Китай все още е най-големият купувач на "черно злато" от Иран. С изключенията си от ноември, Съединените щати разрешиха на Китай да закупи до 360 000 барела на ден от Иран. Това е почти два пъти по-малко от традиционните обеми на вноса - през януари - септември 2018 г. Пекин е внесъл средно 658 000 барела на ден. Санкциите на Вашингтон няма да засегнат иранските проекти, в които китайските компании имат дял от собствеността.
Говорителят на външното министерство Ген Шуан в отговор на априлския призив на Тръмп да сложи край на иранските покупки на петрол направи официалното въвеждане на САЩ и призова Вашингтон да уважава законното право на Китай да сътрудничи с иранската страна по международното право. Той също така подчерта, че страната му ще защитава легитимните интереси на китайските компании с цялата си мощ.
Освен това Иран е активен участник в грандиозния проект „Един пояс - един път“. Малко вероятно е прагматичен Китай да се откаже от многомилиардните ползи, които сътрудничеството с Техеран предлага заради администрацията на Тръмп. Въпреки това, както показва практиката, Китай може да се съгласи с условията на американците - през ноември Китай забрани закупуването на петрол от Иран на поне две петролни държавни корпорации, а корабособствениците от Поднебесната империя спряха транспортирането му.
Позицията на друг основен купувач на ирански суровини, Турция, остава неизвестна. Президентът Реджеп Ердоган, както и при закупуването на руски системи С-400, може да покаже воля и да не се поддаде на натиска на САЩ по този въпрос. Но най-вероятно ще е по-изгодно за него да се съгласи - както миналата година, когато Вашингтон наложи санкции срещу двама министри от кабинета на Ердоган за задържане на американския пастор Андрю Брънсън.
След изявлението на американската президентска администрация за преразглеждане на въпроса за безмитния достъп на Турция до американския пазар, който може да повлияе на турския износ, възлизащ на 1,66 млрд. долара, националната валута падна с почти 27%. Това е рекордният минимум за страната. Ослушването излиза скъпо. Особено в политическата сфера позициите на Ердоган се оказаха доста крехки - това се потвърждава от резултатите от последните общински избори, според които опозиционните кандидати оглавявиха най-големите градове на Турция, включително столицата. Конфронтацията със САЩ по иранския въпрос може да бъде фатална за Ердоган.
Въпреки това, има възможност, при която Иран може да увеличи доставките за Сирия, Ирак или Азербайджан, така че те на свой ред да го изнесат отново в Турция. Все още не е обявено дали САЩ ще се борят с подобни схеми, но предвид решимостта на Тръмп да сведе износа на ирански петрол до нула, не трябва да се разчита на тази схема.
Индия преследва неясна политика по отношение на Иран, втория по големина потребител на гориво от Ислямската република след Китай. Преди налагането на санкции тя е внесла до 560 барела на ден. След ноември 2018 г. само 300 барела на ден. Забележително е, че индийците са решили да плащат за петрол не в долари, а в национална валута - рупии. Това затруднява проследяването на паричните преводи към Иран.
Както е обяснено на "Известия" ориенталист, експерт на Руския институт за стратегически изследвания Владимир Фитин, Индия вече е определила своята позиция.
„Ню Делхи вече обяви, че търси нови доставчици на суровини. Тогава бизнесът ще приключи – каза Фитин. - Ако САЩ се насочат към по-нататъшно задушаване, напълно е възможно Иран, въпреки обещанията на новия ръководител на Ислямската революционна гвардия, да блокира Ормузкия проток. И тогава не се изключва въоръжен конфликт в Персийския залив между петролните монархии и САЩ, от една страна, и Иран, от друга”.
Санкциите на САЩ влошиха вътрешнополитическата ситуация в Иран, но те няма да доведат до промяна в управляващия режим, убеден е ръководителят на иранския сектор в Института за ориенталистика на Руската академия на науките Нина Мамедова. В интервю за "Известия" професорът отбеляза, че положението в икономиката на Ислямската република рязко се е влошило. Това е признато от самата иранска лидерска власт. Президентът Хасан Рухани в края на април каза, че Иран е в най-тежката ситуация през последните 40 години. Въпреки това, според Нина Мамедова, общите проблеми могат да обединят хората. Единственият въпрос е до колко национално търпение е достатъчно.
„След въвеждането на Съвместен цялостен план за действие, известен също като „ядрено споразумение“ Техеран имаше само година или две, за да възстанови икономиката, обаче само през 2017 г. търговията на Иран с ЕС се увеличи с повече от с 53%. Ясно е, че за толкова кратко време страната не е имала време да се възстанови напълно”, обясни експертът.
Въпреки това, според добре известния източник на "Известия" в Техеран, ситуацията в столицата и големите градове е стабилна - цените се покачват, но техният растеж не е толкова критичен и обикновено се обяснява с проста инфлация. Цените на бензина не растат от много години, защото са изкуствено регулирани от държавата, обясни източникът.
Вероятно след известно време икономическите проблеми ще принудят правителството да подаде оставка, каза Нина Мамедова. Не трябва обаче да се очаква, че същността на режима ще се промени.
„ Сегашното ръководство е важно да промени разбирането си за външнополитически споразумения. В Европа се опитват да създадат финансов механизъм, който ще позволи да се заобиколят американските санкции. Вярно е, че той ще бъде проектирана повече за хуманитарната сфера, лекарствата и няма да повлияе на закупуването на петрол, но фактът, че Европа е предприела такава стъпка вече казва много. В европейските столици разбират, че ако режимът на Рухани се срине заради американските санкции, тогава ще дойде още по-радикално ръководство”, каза Нина Мамедова.
