„Истината за моя баща” – търсете от днес разтърсващото документално разследване на Недялко Йорданов
Тук можеш да откриеш игрите на efbet, в които се крие Extra Bonus (18+)
От днес по вестникарските павилиони в София, а от утре и в цялата страна търсете разтърсващото документално разследване на Недялко Йорданов – „Истината за моя баща“. Книгата се разпространява с логото на издателство „Милениум“ на цена само 6 лв.
„Няма нищо по-долно от едно озлобено ченге, от един доносник, който не се спира пред нищо, когато откровено го разобличиш.” С тези думи Недялко Йорданов започва книгата за своя баща Асен Йорданов.
„През 1988 г. агент Димитър, по поръчение на главния идеолог на Съюза на българските писатели по времето на тоталитаризма – обявен за персона нон грата от френското правителство – Богомил Райнов, разчовърка една зараснала рана в нашето семейство – разказва Недялко Йорданов. - От тогава той продължава в определени моменти най-нахално да преповтаря /уж осланяйки се на мнението на други хора/, че моят баща Асен Йорданов бил предал поета партизанин Атанас Манчев. Разбира се той е достатъчно страхлив и предпазлив, за да посмее да го каже пряко. Което е още по-гадно.
Той изпраща една предварително надъхана жена – журналистка да вземе интервю със сестрата на Атанас Манчев, която цял живот е твърдяла, че баща ми е този предател. И това 70 години след случилото се и 59 години след пълната му реабилитация.
Единственият „документ“, на който се осланят е „Докладът на комията по обследване на партийните кадри от 1950 година“, т.е. отдавна отречената от самия ЦК на БКП комисия, създадена от Вълко Червенков, обесила Трайчо Костов и пратила отново по концлагерите свои съпартийци. Един тях - Стефан Чакъров от Бургас не издържа да бъде два пъти в Белене - веднъж преди 9 септември 1944 година като комунист и след това отново в Белене като народен враг. Той си преряза вените и тялото му беше хвърлено в Дунав без гроб. За него имаше специален откъс в поемата ми "Едно дете говори с баща си", написана още през 1963 година, където за първи път се споменаваше за комунистическите лагери след 9 септември 1944г. Именно за този откъс поемата ми беше след това забранена…”
Документалното разследване на Недялко Йорданов "Истината за моя баща" е въз основа на полицейски архиви, правено е през 1990 г. и е публикувано още тогава във вестник „Черноморски фар” и в отделно издание.