„Ню Йорк Таймс“: Николай Младенов е имал много ползотворна среща с главния преговарящ на „Хамас“
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Смятаният за най-авторитетен всекидневник на САЩ – „Ню Йорк Таймс“/NYT/, не спести завчера добрите думи за българина Николай Младенов. Ден преди началото на първото заседание във Вашингтон на създадения по инициатива на Доналд Тръмп Съвет на мира, вестникът подчерта, че началото на неговата работа е окуражаващо благодарение на нашия сънародник. Защото в качеството си на върховен представител за Газа в Съвета на Мира, посочен за престижния пост лично от президента на САЩ, Николай Младенов имал тези дни много ползотворна среща с главния преговарящ на „Хамас“ – Халил Ал Хайя.
Целта на разговора им била да бъде накарана палестинската политическа организация, обикновено смятана за терористична, да предаде оръжията си, с изключение на най-леките, за да бъдат предотвратени нови атаки на Израел срещу ивицата Газа. И изглежда начинанието на Младенов е имало успех, тъй като NYT подчертава, че българският дипломат бил натрупал нужния му положителен опит в Близкия изток като специален координатор на ООН за мирния процес в региона.
Мястото, където Съветът за мир ще проведе в четвъртък учредителното си заседание, само по себе си е програма, изпълнена с надежда - Института за мир на Съединените щати. Той е основан във Вашингтон през 1984 г. от тогавашния президент-републиканец Роналд Рейгън с цел създаване на двупартийна структура за насърчаване на мира, но победителят в Студената война го оставя без име. И сега институцията се нарича „Доналд Дж. Тръмп“, тоест кръстена е на името на смятания за приемник на идеите на Рейгън и продължител на неговото дело сегашен държавен глава на Съединените щати.
А учредителната сбирка на Съвета за мир, на която ще присъства неговият създател Доналд Тръмп, би трябвало да продължи само един час - от 10 до 11 часа сутринта. В нея ще участват лидери или техни пълномощници от над двадесетте държави, след които е и България, тоест онези, които преди месец веднага подкрепиха инициативата на президента на САЩ. Те би трябвало да очертаят финансовите си ангажименти за стабилизиране и възстановяване на Газа – цели, за които според Тръмп в момента би трябвало да бъдат похарчени 5 милиарда долара, но ООН изчислява, че като цяло ще са необходими 50 млрд. долара. Ще бъдат обсъдени също така възможностите за изпращането в Ивицата на умиротворителни военни контингенти, като Индонезия - единственият член на т.нар. група на страни с ускорено развиваща се икономика „Г-20“, вече е обещала 8000 войници за стабилизиране на реда в Газа.
„Наблюдатели“ пък като Италия, Германия и ЕК, пък ще проследят работата на форума чрез изпратени нарочно министри и комисари, изчаквайки да решат дали да обещаят 1 милиард долара, необходими за осигуряване на място на масата на вземащите решения мощни държави. Според очакванията на Тръмп, след форума в четвъртък и през следващите месеци в Съвета за мир би трябвало да влязат поне 50 страни, но западни коментатори подчертават, че много от т.нар. западните демокрации поне в обозримото бъдеще нямало да се присъединят, тъй като сред първите членове били Беларус, Саудитска Арабия, Турция и други страни, където универсалните ценности на демокрацията не били на почит.
Но въпросът на въпросите, който сега си задават международните наблюдатели е дали Съветът за мир наистина може да се превърне в по-гъвкав и ефективен инструмент от ООН за решаване на въоръжените конфликти в света, в стимулиращ конкурент или в чук за подкопаване на многостранната система, изградена след Втората световна война чрез световната организация? В интерес на истината Съветът за мир в Газа всъщност бе създаден или поне одобрен с резолюция № 2803, приета от Съвета за сигурност на ООН на миналия 17 ноември. Мандатът му обаче бе твърде неясен, което изглежда предизвика Тръмп да го използва най-вече за възстановяването на Газа след настъпването на мир там.
Като в същото време президентът предупреди, че Съветът може да замени тромавата и непохватна от доста време ООН въобще при спирането на въоръжените конфликти из света. Но недолюбващите Тръмп коментатори най-вече в Берлин и Париж, разкритикуваха инициативата, определяйки я като пирамидална структура, в която президентът на САЩ си бил осигурил почти абсолютна власт. Ами според критиците на Тръмп, само той можел да покани нов член в Съвета, имал вето върху всички решения, а също и правото да създава, променя или разпуска подчинени органи.
Активността и амбициите на президента на САЩ да се утвърди като радетел на световния мир изглежда обаче не се харесаха на генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. И говорейки преди месец в Давос пред журналисти, той подчерта: „Отговорността за международния мир и за сигурността в света е на ООН и, в нейните рамки - на Съвета за сигурност. Само Съветът има правомощията, предвидени от Устава на ООН, да действа от името на всички държави-членки, да приема обвързващи решения и да разрешава употребата на сила в съответствие с международното право.
Никой друг орган или инициатива не може да го замени.“ Така е наистина на хартия, но на дело не е и малко или много съдбата на Световната организация вече е поставена под въпрос. Тръмп веднъж дори я бе нарекъл „ходещ мъртвец“, заради яловите й опити да възпре редица войни. Но за редица трезви наблюдатели ООН може да стане надежден партньор на Съвета за мир и заедно да работят за постигането на общата си цел.
