ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бързайки за делова среща на оживен столичен булевард вдигнах ръка и спрях такси. Шофьорът, горе-долу на тийнейджърска възраст, беше разговорлив и с нескрито чувство за хумор. Признавам, никак не ми беше до празни раздумки, но не се стърпях и се усмихнах на находчивите му словесни бисери. Последният пък направо ме разсмя до сълзи.
„Край Сашо Златния ли да минем?”, попита ме момчето. Първо помислих, че не съм чул правилно и замълчах. Но той не миряса: „Край Сашо Златния ли да минем?” – повтори таксиджията. „Ама кой е този Сашо?”- не издръжах. „Е, уж нямаш фасон на задръстеняк, а не знаеш, че Сашо Златния е „Александър Невски“ със златния си купол....” съвсем сериозно уточни шофьорът. Аз пък му дадох 3 лева бакшиш. Да се почерпи, защото успя да ме разсмее.
Мирослав Караиванов, София
