Сталин и Чърчил решават „на тъмно” съдбата на десетки милиони
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
“Децата на диктаторите” е новото сензационно четиво, което излиза тази седмица с печата на издателство “Милениум”. Това е втората книга на журналиста Иван Първанов, автор на бестселъра “Кремъл – власт и смърт”. Той пише основно на криминални теми, но е силно изкушен от историята. В книгите си Първанов изследва най-вече тоталитарните строеве и годините на социализма в СССР.
- Г-н Първанов, защо е толкова интересен за вас периодът на социализма?
- Защото този период все още е недостатъчно добре проучен исторически, с много тайни, които тепърва предстои да бъдат разгадавани. Освен това социализмът изобилства от диктатори, към чиито образи и характери аз изпитвам силно влечение. Диктаторите са една особена „порода” хора, която все още не е добре изследвана. Не всеки може да завземе еднолично властта в една страна и да успее да я задържи в продължение на десетилетия. Диктаторите са изключително различни като поведение, като манталитет, като отношение към народа си. Но в същото време имат и много общи неща. Те са необикновени като хора и това е едно от нещата, които привличат моя творчески интерес към тях.
- В книгата си „Кремъл - власт и смърт” описвате задкулисието в политиката на СССР. Как това може да повлияе на бъдещето ни?
- Историята е един великолепен учител, от чиито уроци обаче никой не иска да се учи. В човешкото обществено-политическо развитие нещата през определени периоди се повтарят. Ако днешните управници умеят да прочетат правилно историята, дори и само от последните 100 години, те наистина могат да променят бъдещето ни в положителна посока. Да, ние трябва да знаем какво се е случвало и какво продължава да се случва зад кулисите на властта не само в Съветския съюз, но също и в днешна Русия, у нас и при останалите световни сили. Защото там, зад кулисите, се пише истинската история. А онова пред камерите, на масата на преговорите, с лъскавите усмивки и ръкостискания, е висша форма на лицемерие. Истинската политика се прави на закрито. Не бива да забравяме, че съдбата на България и на останалите балкански държави за 50 години напред бе решена от Сталин и Чърчил върху една салфетка, на която англичанинът написва в проценти своето предложение за сфери на влияние, което Сталин след кратка корекция приема. И така, двамата „на тъмно” решават съдбата на десетки милиони хора.
- Има ли носталгия по онези години не само в Русия, но и у нас?
- Да, носталгия определено има и в Русия, и у нас. В книгата си за Кремъл аз давам резултатите от анкети, правени в Русия през последните десетина години и от тях се вижда, че голяма част от „братушките” си искат Сталин. Така, както у нас много хора си искат Тато. И в бъдеще още повече ще си го искат. Въпрос на желание на днешните и бъдещите наши политици е да си зададат въпроса защо хората предпочитат избора на едно тоталитарно общество пред предлаганата им 25 години демокрация. Отговорът, който ще открият, никак няма да им хареса, повярвайте ми. Демокрацията е нещо прекрасно, но когато няма какво да ядеш, какво ти пука, че можеш да ругаеш на воля всичко и всички?
- В новата ви книга „Децата на диктаторите” разказвате за наследниците на „трона” в Северна Корея. Тази крайна форма на диктатура може ли да оцелее още дълго?
- Така както в Северна Корея са самоизолирани и настръхнали като таралежи срещу целия останал свят, мисля, че не. Давам за пример една Куба, където Фидел десетилетия се ежеше на Щатите, но днес брат му обърна посоката на платната към смекчаване на тона. Една затворена и капсулирана държава като Северна Корея би могла да съществува сама, ако имаше териториалните размери и природните богатства на Русия или Саудитска Арабия например. Но в конкретния случай въпрос на време е диктатурата в Пхенян да падне. Достатъчно е хората там да си повярват и да вземат нещата в ръцете си. Другият вариант е САЩ изведнъж да открият опасни оръжия и да организират поредната си “миротворческа” акция. Но в Северна Корея няма нищо, което да им донесе милиарди долари, така че това едва ли ще се случи.
- В книгата си описвате и умната политика, която водят спрямо народите си арабските шейхове. Не смятате ли, че въпреки това войните в Близкия изток и бежанската вълна ще повлекат и тях към криза?
- Въпросът със случващото се в Близкия изток е предмет на моя бъдеща книга, която все още не е напълно готова. Но там нещата са много по-сериозни, отколкото изглеждат. Една част от арабските страни вече са в криза като Ирак, Сирия, Йемен. Други обаче, като Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Иран, не са и няма и да бъдат. Войните и бежанската криза няма да стигнат до тях. Защото това не е предвидено в „сценария”, написан от авторите на може би най-мащабната американска “холивудска” продукция – „Световния джихад”.
- Мислите ли, че преходът в България е неуспешен, защото нямаше лустрация? Хората не са наясно какво се е случвало тук преди 10 ноември.
- Всъщност хората у нас не са наясно и какво се случи на 10 ноември. Ние бяхме част от един мащабен план за унищожаването на комунистическия блок. План, създаден от онези, на които комунизмът пречеше да установят господство над целия свят и да сложат ръка на десетина държави в Европа и Азия, които до този момент не бяха под техен контрол. Е, сега вече всички са под техен контрол, с изключение на Русия, Китай и още няколко.
- Истината може ли да промени нещо?
- За съжаление светът в своето самоунищожително развитие е отишъл твърде напред и вече се намира на ръба на пропастта. А там, за съжаление, нещата вече се променят не с истината, а със силата на оръжието.
