„Хъбъл“ засече трайна водна пара в атмосферата на юпитеровия спътник Европа
Последвайте ни в Google News Showcase
Един от най-интересните светове в Слънчевата система стана още по-интересен. Наблюдения, извършени в периода 1999 - 2015 г. с телескопа „Хъбъл“, показват, че в атмосферата на Европа – един от спътниците на Юпитер – съществува слаба, но трайна водна пара. По неизвестни за момента причини обаче тя се намира само в едното полукълбо.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Преди време космическите сонди „Вояджър“ откриха, че под повърхността на този спътник съществува голям океан, а това прави Европа един от най-добрите кандидати за търсенето на извънземни форми на живот.
През 2013 г. стана ясно, че тази вода успява да пробие на места и да създаде гейзери, чийто струи извират на близо 100 км. Част от тази вода възстановява леда по повърхността на Европа, докато друга се превръща в газ, което през 2019 г. доведе до засичането на водни пари.
Екипът обаче, направил по-старото откритие, засича водните пари само веднъж (от общо 17 наблюдения). Ето защо специалистите смятаха, че те не са трайни. Според тях газът вероятно се задържа за кратко след изригването на гейзерите, които пък от своя страна се появяват сравнително спорадично.
Нов анализ на наблюденията на „Хъбъл“ обаче, публикуван в Geophysical Research Letters, показва, че водната пара съществува постоянно (поне в нива, които „Хъбъл“ може да засече) само в едното полукълбо на Европа (това, което се намира на противоположната страна спрямо посоката на орбитата), казва Лоренц Рот от Кралския технологичен институт.
Подобно явление бе открито и Ганимед - друг спътник на Юпитер.
И Ганимед, и Европа са изложени на едни и същи количества слънчева светлина, но Ганимед е по-тъмен и абсорбира по-голямо количество радиация (което го прави с 35 градуса по Целзий по топъл). Същевременно е наистина впечатляващо, че Европа успява да задържи своята водна пара дори при температури от порядъка на -162 градуса по Целизий (а самата атмосфера там е една милиардна от тази на Земята).
Новото изследване потвърждава и по-старите измервания, според които молекулярният кислород в „атмосферата“ на Европа е 30-50 пъти повече от атомния.
Полукълбото на Европа, което се намира на противоположната страна спрямо посоката на орбитата на спътника, е по-тъмно и съответно по-топло от водещото. Рот обаче е скептичен, че тази температурна разлика е достатъчна, че да може да обясни техните наблюдения.
Учените се надяват да разберат повече за сатурновата луна Европа от бъдещите мисии "Клипър" на НАСА и апарата за изследване на ледените луни на Юпитер (Jupiter Icy Moons Explorer - JUICE) на Европейската космическа агенция.
