Последвайте ни в Google News Showcase
Когато в началото на февруари председателят на парламентарната комисия по вътрешен ред Атанас Атанасов каза, че най-яростните протестиращи срещу кабинета „Орешарски“ и всичките му спорни назначения са били следени и подслушвани, това беше прието като чиста монета от голяма част от публиката. Разработката била с кодово име „Червеи“.
Вътрешният министър Веселин Вучков незабавно реагира с думите, че „извън ролята ми на министър съм убеден, че по отношение на протестиращите от 14 юни имаше мероприятия. Но дали са се състояли само в предупредителните протоколи, дали е имало експлоатирани СРС-та, не мога да твърдя със сигурност преди пред мен да има писмени документи“. Атанасов се опита да си привнесе политическа височина и се изхвърли, че каквото кажел все излизало истина. Станислав Стратиев беще писал някъде, че малките хора са като малките народи – злобни, отмъстителни и наддигащи се на пръсти. Казусът с разработката „Червеи”се разви в геометрична прогресия и съвсем скоро заприлича на снежна.., всъщност не на снежна, а на парцалена топка.
Всякакви хора се изказаха по темата, с променлив успех на тезите и с още повече вариации що се отнася до фактите. Какви са фактите? По времето на Йовчев във „Вътрешна сигурност“ на МВР /дирекно подчинена на министъра/ се получават няколко анонимни сигнала. Получават се и такива, подписани от служители на МВР от регионални дирекции. Във всички тези сигнали се посочва, че служители на МВР правят нерегламентирани справки в АИФ /автоматизирани информационни фондове/, които са част от АИС /автоматизирана информационна система/ на МВР. „Вътрешна сигурност“ се заема с разследването на тези сигнали и установява, че поне един служител на ДАТО и няколко на МВР са влизали в АИС, изтегляли са оттам данни, които са попаднали директно в разположение на лица извън системата на МВР.
Тогавашният вътрешен министър възлага извършването на поредица от мероприятия от техническата служба на ДАНС. Това позволява на няколко души от службата да получат достъп до интегрираната информационна система „Справки“ на МВР, достъпът до коята се дава и осигурява от дирекция „Комуникационни и информационни системи”на МВР. Има още доста детайли, но не мисля, че е нужно да ги описвам, а и да си призная – не съм сигурен дали няма да стана обект на атака заради разгласяване на класифицирана информация.
Така или иначе, хора от ДАНС са бърникали близо десет месеца в тази система и информацията днес е, че се знае точно какво са правили 9 /девет/ дни от времето, в което са имали достъп до АИС. Останалото е пълна мъгла и „пресметната“ неяснота. Както вече сте се убедили, в истината за разработката „Червеи“ няма нищо, ама съвсем нищо, което да сеприпокрива с първоначалната версия, която Атанас Атанасов разгърна напоително и многократно. Никакви протестиращи не са били обект на тази разработка.
Те със сигурност бяха разработвани от предишната тройна коалиция, но разработката „Червеи” няма никакво отношение към това. Изобщо, работата е съвсем като оня стар виц за компютрите и компотите. Изводите от всичко, което днес знаем са следните. Първо, Атанасов направи очевидно нескопосан опит да подготви така публичната среда, щото неговото назначаване като нов директор на ДАНС да се появи сякаш от самосебе си, като непреднамерен резултат от целия този водевил.
Този човек има един сериозен проблем – изключително предвидим е. Казано афористично – той е предвидим по един напълно предвидим начин. Това е положението! Без значение дали някога ще си признае, Атанасов предприе прозрачен откъм целите си щурм за овладяване на директорското място на ДАНС, но пропусна да пресметне реакцията на премиера. А тя е функция на ясното /макар и неказано съвсем директно/ разбиране на Борисов, че от лансирането на Атанасов той няма да спечели нищо. Точно обратното – Атанасов, подобно на своя демиург, Драгалевския лаборант, е силно ненавиждан от над 90 процента от българите. Ако Борисов и ГЕРБ се превърнат в платформа, която да осигури парашутирането на Атанасов и реформаторите начело на ДАНС, това ще има само и единствено негативни последици за сегашния премиер и управлението.
А Борисов е заклет утилитарист – доколкото съм забелязал, включва нещо или някой в своята схема само, ако то притежава качеството „ефективност“, ако му носи полза. Предствяте ли си, че преди няколко седмици му предлагаха за директор на Служба „Военна информация” бивш царски депутат, един от най-злостните плювачи срещу Борисов и ГЕРБ. Премиерът трябва да си е загубил ума да приеме. Второ, този провал на Атанасов да превземе със щурм една от най-влиятелните секретни служби ще има сериозен бумерангов ефект върху неутолимия реформаторски апетит за властови позиции. Фразата на Борисов преди дни, че ГЕРБ са дали огромна власт на партии, които няма да са в парламента, ако сега има избори, а те имат вицепремиери, областни управители и заместник –министри, е ясен знак, че тук предстои тунинговане. Буквално от следващия месец всички партии ще преминат на „военновременно” положение предвид местните избори наесен и компромиси дори между коалиционните партньори няма да има. И накрая – несръчният опит на Атанасов за овладяване на ДАНС поставя под огромен риск възможността да се случи толкова нужната реформа в тази и другите служби.
Повярвайте ми, нуждата от радикално прочистване от бивши ДС и РУМНО служители в СВИ /военното разузнаване, където директорът и зам.-директорът по операциите са бивши ОР от РУМНО/, НРС /външното разузнаване, където директорът е бивш комунистически офицер/, БОР-КОР, където главният секретар и шефът на анализите са бивши „шестаци” от ДС/ и т.н. Омитането на тези хора не може да търпи повече отлагане. Дали го съзнава или не, изцепките на Атанасов са като удар в празно пространство и запазват тези проблемни кадри – по същия начин, по който Атанасов като шеф на НСС през 1997-2001 г. назначаваше и запазваше такива ДС кадри.
