ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
10 септември ще се превърне в истински празник за ценителите на арта - тогава търсачите на силни визуални усещания ще могат да влязат без пари в "Квадрат 500", в Двореца на "Княз Александър I", в криптата на храм-паметника "Свети Александър Невски", в музея на социалистическото изкуство и в софийския Арсенал, където са творенията на съвременните артисти.
Откакто бе открита в края на май, националната галерия "Квадрат 500" посрещна вече 55 000 посетители. Там традицията е категорична - всеки втори четвъртък от месеца входът е свободен. През следващата седмица двете хиляди произведения на 28-те зали на четирите етажа ще бъдат разгледани от стотици столичани и гости на София, сигурни са домакините. Още повече че предлагат впечатляващ акцент - "Портрет на Петър Берон" на големия живописец Николай Павлович (1835-1894).
Картината, създадена към 1886-а с маслени бои с размери 68,5 на 50 сантиметра, има забележителна история в богатата серия от светски образи на Николай Павлович. Скиците, правени по натура през 1859-а съхраняват за поколенията лика на автора на Рибния буквар. Д-р Берон е енциклопедичен интелектуалец и щедър дарител на образованието, който свързва Българското възраждане с развитието на европейската научна мисъл. Той и Николай Павлович се запознават вероятно през 1854 г., когато бъдещият художник следва във Виенската академия. Тъкмо ученият помага на талантливия младок да продължи обучението си в Германия.
През 1858-а двамата заминават за Крайова, където Павлович прави цветни илюстрации към трудовете на д-р Берон "Космобиографически атлас" и "Космобиологически атлас". От запазената кореспонденция е ясно, че през следващите години Павлович изпраща на д-р Берон парични суми, събрани от продажби на неговите литографски цикли на историческа тематика.
Художникът прави два живописни портрета - по-малкият е от фонда на Националната галерия, а по-големият, с размери 147 на 117 сантиметра, е откупен от министерството на просвещението, но изгаря при бомбардировките над София през 1944-а. Д-р Берон е изобразен в профил - навярно само така художникът е можел да направи бърза моливна скица, без да бъде забелязан, тъй като ученият не е разрешавал да бъде фотографиран или портретуван.
