ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ние българите мислим за рисковете, защото сме под знака на риска. Основният риск е политическият елит и това, което той ще направи. Мисля, че този елит не може да защити българите по причина на родовите му недостатъци – той е вероподанически, той е с отчуждено съзнание, той няма характер, няма воля.
Той има идея за проточване на политическата кариера, за себеспасение. Той не може да поеме рискове за себе си. Това каза пред БНР психиатърът д-р Николай Михайлов. Той подчерта, че в тази ситуация се иска твърдост въображение както за риска, за вътрешен морален натиск да поемаш предизвикателствата. Това не виждам. На второ място рискът е свързан с терористичното присъствие. Но това присъствие е неразривно свързано с поведението на политическия елит.
Това, което говорят за охраняване на границата е анекдот. Някакъв секретар се явил там, за да ловува глигани, но не ги намерил, а попаднал на бежанци, на които казал „не мърдайте, защото сега ще ви преживея като глигани вас”. Това е виц, който изниква буквално от страшната дезорганизация. При това положение например министър-председателят се явява с бодряшки тон да докладва, че будува денонощно и че границата ни е неприкосновена. Нека си дадем сметка, че този контраст между казуса на този секретар и изявленията на министър-председателя обобщава капацитета на нашия политически елит.
Това е основният риск, това е истинската опасност и това е страхът. Нашата нация трябва да бъде консолидирана като изтърве собствените си илюзии и като си даде сметка, че нашите доморасли селски и фобски стълкновения няма нищо общо с реалността. Те са фикции, наследени от една епоха, която си отиде. Тя рухна с Берлинската стена.
Сега сме изправени пред предизвикателства, за които трябва да намерим интелектуален инструментариум – първо за осмисляне, след това за действие, смята д-р Михайлов.. Изправени пред такъв натиск на обстоятелствата имаме много незрял рефлекс да свързваме предизвикателствата с щампи, които са обсъждали реалността преди, но не и днес. Това е задача също на елита – но не политическия, а културния. Ние се нуждаем от солидарност и единодушие. Не можем да оцеляваме в разпад.
Съзнанието на културния елит е с отчуждено и той фантазира европейската си проекция. Това грубо се нарича компрадорско съзнание, иначе означава провинциализъм. Културен елит означава преди всичко дълг да поемеш ценностите на поколения, на отците и да ги предадеш на синове. С други думи – да удържиш общност в нейния културен интегритет.
Това предполага жертвен елит с въображение и дълбока култура , а не повърхностна култура. Според него вече настъпва краят на този безметежен европеец. „Букетът с илюзии е изтърван на цимента”, каза психиатърът. Като говорим за илюзорност на европейското съзнание не може да не отбележим че той живее с неговата илюзорност. В Европа има два града – Париж – на нова Европа, и Рим – на Стара Европа.
Когато в тези градове се случи нещо, всички реагират. А в Сирия са загинали около 300 000 души от терористични актове. Когато загинат в Донбас – нищо, когато другаде – също нищо. Тази ислямска държава – една вбесена територия не представлява остров на злото в океан от доброта. Във всеки случай контрастът не е толкова голям, защото има скрити неща, които Западът е длъжен да преосмисли, смята експертът. Европа живее с илюзията, че тя представлява някаква специална траектория, където има права, подчерта той и определи това като грешка.
