Емил Лупанов: 3% от земеделските собственици диктуват пазара, а България можеше да е цветна градина
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не е пресилено да се каже, че земеделието в България стана южноамериканско - големи латифундии навсякъде и земята спря да храни хората. Но пък храни обилно определен кръг инвеститори. Селата опустяха - няма хора. Отидете до съседна Гърция. Ще видите, че там в едно село има около стотина трактора, у нас в три села има два трактора.
Иначе необработваема земя почти няма в България. Дори се секат гори, за да се освободят площи за земеделие. Това се наблюдава и при търсенето на техника при нас - купуват се машини за преработка на дървесината, за да се разчистват площи. Проблемът на земята е, че няма качествено напояване. Преди двайсетина години 90% от площите в България са имали осигурено напояване, сега не е така. Наистина и ние внасяме машини за напояване, но е непосилно за малките стопани сами да се грижат за това. В Испания кранчето с водата на земеделеца му е до парцела – ако иска я ползва, ако иска – не. А у нас „Напоителни системи” са едно паразитно предприятие, което спокойно вече може да бъде закрито.
Другият проблем е, че асоциациите на зърнопроизводителите не се грижат за членовете си. Защо? Ами защото незнайно по какви причини не се борят да вземат напояването към своите организации на принципа на предоставяне на услуги като при клъстърите. Могат да уредят на членовете си торове, препарати на нормални цени, но не го правят. Събират се на някакви кръгли маси на разговорка, а има оголени и толкова нерешени въпроси. Да не говорим, че техните ръководители са в съмнително близки отношения с управляващите, които и да са те. От време на време се чуе за някоя по-специална програма на ЕС, информацията за която не се разпространява масово сред хората, а като резултат се предоставят възможности на точно тези ръководители на асоциациите да участват в нея.
Ние сме единствената държава в ЕС, в която акцизът на горивата се плаща в пълен размер от земеделците. За сравнение в съседна Гърция нафтата е 40 ст. за техните земеделци, а у нас – толкова, колкото пише на колонката за всички. Няма обяснения защо никой от земеделците не се е преборил за по-добри цени. Много от неразбориите в селското стопанство започнаха, когато навремето бяха разрушени кооперациите и земите бяха върнати на собствениците в реални граници. Подходът трябваше да е друг – който иска да си получи земята, а за другите – да си останат в кооперациите. Защо трябваше насилствено да се разрушава един модел, който работеше?
Но… големите арендатори определено спечелиха. 95% от българската обработваема земя в момента е в ръцете на 3% от земеделците. Те диктуват пазара. Могат и държавата да затворят, ако поискат. А и работят само за корабите. Като дойде кораб цената на продукцията леко се вдига.
Земеделието трябва да е стратегически защитено, да подкрепя икономиката. Отделно никой не си задава въпроса къде отиват субсидиите, които се раздават. Защо, например, толкова милиарди лева са влезли в този сектор, а цената на хляба не е помръднала. За какво са тогава тези субсидии? За да стават по-богати определени хора ли? И те са богати – купуват си вече хеликоптери и самолети.
Съвременната селскостопанска техника е по джоба на тези 3% от собствениците и арендаторите. Можем да си изредим клиентите поименно. Но не сме радостни от тази ситуация на пазара. Предпочитаме да имаме много, но по-малки клиенти. Защото те не износват техниката толкова бързо, не я експлоатират безогледно. Големият амортизира докрай, докато се счупи машината – при него се работи 24 ч. седем дни в седмицата.
За съжаление, истинското земеделие се прави не в България, а около нас – Сърбия, Македония, Гърция. Малкото добро е, че при едрото земеделие могат да се прилагат новите технологии. Но ако след години секне европейското финансиране бъдете сигурни, че 50% от фермерите ни ще напуснат пазара.
Тъжното е, че при даденостите, които имаме България можеше да е цветна градина. Сами си разрушихме отрасъла, а държавата се е отказала от ангажиментите си.
