Авторът на „Питат ли ме дей зората” – патриарх на поезията, патриарх и на кухнята ни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Петко Р. Славейков е не само един от патриарсите на българската поезия, но и основоположник на съвременната българска кухня. Това доказва почти неизвестният му за модерните поколения сборник „Готварската книга на Дядо Славейков”, която до броени дни излиза на пазара.
Книгата е писана десетилетие преди Освобождението в Цариград и ни препраща към времената, когато продуктите са били винаги пресни, а храната се е приготвяла с търпение и за добро настроение. Славейков е в разцвета на творческите си сили и това се забелязва дори в кулинарното му бижу – „Готварската книга на Дядо Славейков” е не просто сборник с рецепти и наставления, а истински забавно и плътно четиво, в което се долавят пулсът на времето и есенцията на нравите.
Изданието на „Милениум” пази автентичния словоред и правопис на автора отпреди век и половина и само в много редки случаи редакторите са добавяли необходимите пояснения. Така книгата се превръща в пълнокръвно кулинарно изживяване и пир за всички сетива: "вземат се две малки тикви... възварява се половин литър мед, туря се в една тенджера 2 мерки стопено масло, събират се малини, колкото требва...” или „нарезват на ситно тлъстината, разрезват корема на некой петел, опърля се, нарезват на търкалца доста патладжани...”
Повечето от рецептите звучат като обяснение в любов за всеки модерен чревоугодник.
И понеже е писана в Цариград, книгата на Петко Славейков отделя специално внимание на чорбите, кебапите, яхниите, кюфтетата, ястията в тава, ястията от тесто, кадаифите, халвите, долмите (сарми) с зехтин и масло, пилафите, ошафите и шербетите. При това всеки от разделите е далеч по-изчерпателен от съвременните представи – например, кебапите са овчи, кокоши, птичи, зайчешки, агнешки, от джигер, скабричи (скумрия) и от паламуд; Сармите не са само с лозов или зелев лист, а и с всички останали ядивни листа - пъпешови, тиквени, лападови, а плънката им включва черва, шкембе и какво ли още не...
Измежду изобилието от вкусове и подправки се срещат безценни съвети как да познаем отровна гъба или как да направим дивечовото месо по-вкусно, как да премахнем лоши миризми („строши добре малко кюмюр и изтрий с него съда!”).
Разбира се, Славейков представя и някои любими на българина рецепти от света: датска пресолица, вествалска окадена говеждина, американска пресолица, французский способ за приготвяне на сланина, италиенски наденици, немски кнак-вурст и т. н.
Специално внимание поетът отделя на питиетата и най-вече на виното. Цял раздел ни запознава с разнообразието - крушево, ябълково, от брубонки, от стафиди, от свирчовина (бъз), а също и как да напарвиш червеното вино да стане бяло („изгори пръчки от лози, които дават бело грозде и тури пепелта вътре в черното вино да стане бело”), или как да поправиш вкиснато вино. Макар да звучат като заклинания за магии, съветите са написани с пълна непоколебимост в крайния ефект: "Ако ударя виното на мухъл, земи един вързоп светогорски чай, сушен на възух, и го обеси в средата на виното, ... тури мед и го разбъркай, от това то ся обръща... прекарай всичкото вино през песък..".
Кулинарният шедьовър на дядо Славейков излиза на всички вестникарски павилиони този четвъртък на специалната цена от 6 лева.
