Историкът проф. Андрей Пантев: Защо няма протести пред офиси на олигарсите?
Последвайте ни в Google News Showcase
- Завършва история в СУ „Св.Кл.Охридски”
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
- Работи в Института по история, БАН
- През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. - за професор в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
- Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“
- Член-академик е на Световната академия „Платон“
- Депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание
- Автор на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски, както и на повече от 40 книги
Интервю на Зорница Веселинова
- Как историкът проф. Андрей Пантев би охарактеризирал политическата ситуация в България?
- Бих я охарактеризирал като възпроизвеждане на предишен гняв. През 1913 г. страната ни бе сред победените в Първата световна война. Народът бе отчаян и ядосан. Тъй като победителите орязаха територията на България, се превърнахме в държавата-инвалид на Балканите. Държавата, където вечно се търсят виновниците, но всеки се взира в другите, а не гледа себе си.
- Преди няколко месеца казахте, че народът трябва да се почувства виновен за избора на мутри, визирайки Бойко Борисов и хората около него. Трябва ли след парламентарните избори на 12 май народът пак да се чувства виновен и за какво?
- Всички безобразия, срещу които се гневи народът, не идват нито от планетата Венера, нито от Нептун, нито от Сатурн, а чрез нашия вот. Всъщност имах предвид отговорност, а не вина. Това е отговорността на електората, който изпраща съответните хора в Народното събрание, в министерства, агенции и др. и впоследствие започва да им се ядосва.
- Голяма част от електората е на улицата. Каква е логиката на сегашните протести?
- Във всяко общество има хора, недоволни от живота си, от статута си, от реализацията си. Случващото се сега у нас е част от един грандиозен срив на това, което наричаме демокрация. Гневът на българите е основателен. Но не може да кажеш „отивам да протестирам”, без да имаш конкретни адреси и програми. Човек не може да протестира, защото тъщата или свекървата му го тормози. Исканията по време на протестите през 1990 бяха за смяна на политическата система. Сега хората скандират предимно за корекции на законодателството, отнасящи се до начина на избиране, на гласуване и др. Такива поправки може да приеме един парламент под натиск. Но пак се чуват и искания за смяна на системата. Това какво означава – да избираме между монархия или социализъм?
- Справедливото недоволството на хората се отприщи след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Сега повечето протестиращи викат срещу олигарсите като него.
- Назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е непростимо. Последва рядко за нашата политическа действителност извинение от български политик за сторената грешка. Хората с ведри и симпатични лица, които излязоха на улицата, искат промяна. Но промяната не е само отрицание, промяната е съзидание. Добре, ще махнем тези мумии, тези пионки и т.н. А после? Права сте: често се скандира против олигарсите. Обаче досега не видях на нито един плакат лице на олигарх, зачеркнато с червени или сини линии. Ако приемем, че сегашните политици са транслатори, сиреч пощенски гълъби, на мощна финансова олигархична воля, защо срещу офисите на тези милионери няма протести?! Има протести само пред офисите на изпълнителите, т.е. пред политическите централи. Да сте видели протест пред офиса на енергиен милионер например? Аз не съм виждал. Разбирам, че много от хората, излезли на улицата, са нещастни. Аз също не се смятам за погален от социалистическата и демократичната власт, моят статут не е много по-добър от техния. Едно е да отричаш нещо, друго е да си даваш ясна сметка какво идва след това. Нека припомня: и Хитлер, и Сталин идват на власт след справедлив народен гняв. Не правя аналогии със сегашната ситуация, но един сляп бунт срещу съвременното статукво може да продуцира още по-лоши перспективи.
- Политолози твърдят, че упадъкът е единствената перспектива за България в момента. Вашето мнение?
- Че кога държавата ни не е била в упадък?! Тя не е била много прекрасна и преди 9 септември 1944, и преди 10 ноември 1989. Ние живеем с представата, че София била най-красивата европейска столица, че българският лев бил най-стабилната валута. Хвалим се с геройствата си по всички бойни полета... Ако прочетете нашата преса преди 9 септември и преди 10 ноември, ще усетите едно ужасяващо чувство за неудовлетворение. Непрекъснато търсим духа на хан Аспарух и праха на цар Самуил, защото не можем нищо днес.
- Преди време споменахте, че интелектуалецът не е добър политик, понеже изпитва съмненията на Хамлет. Допускате ли, че някои интелектуалци в ръководството на БСП може да имат някакви съмнения? Те май се изживяват като много велики и незаменими.
- Аз не се смятам за интелектуалец и не съм от БСП. Но има такъв момент – ти получаваш удобствата от една партийна принадлежност, но се правиш, че нямаш нищо общо с нея. Това е доста неприятно. Във всички партии има хора, които се правят на различни, но когато става дума за удобства, са доста еднакви. В момента интелектуалците, както и преди, имат еднакви грехове към нашите всенародни нещастия и еднакви заслуги за нашия духовен облик. Интелигентният човек трябва да знае, че не е особена личност в това общество. В културата и науката няма демокрация. Когато някой е талантлив, получава признание. Но неговото гражданско поведение трябва да е достойно. Това се отнася за всички – за хората от село, за ромите и т.н.
- В политиката има достойни хора, но и тарикати и шушумиги. Сергей Станишев какъв е?
- Сергей Станишев е интелигентен и модерен политик. Мотивите за неговите решения – справедливи или не съвсем, са ми непознати.
- Мнозина го сочат като тарикат номер едно на БСП, който ще провали партията си. Споделяте ли това становище?
- Мнението ми за Сергей Станишев е отлично. Не бих казал, че е тарикат в битовия смисъл на това понятие. Да смениш пет партии не е ли по-голям тарикатлък?! Чух, че хора като Асен Агов се включват в гражданско движение. Защо се смята за нетарикатлък да пишеш години наред против американския империализъм и след това да станеш върл американофил? Седем осми от съвременните ултрасини политолози са продукт на катедрата по научен комунизъм на бившата Академия за обществени науки и социално управление. Това не е ли тарикатлък?! Голяма част от тези, които в момента спасяват България, знаят чужди езици благодарение на бащите си, които бяха командировани в чужбина. Иначе биха били най-обикновени шушумиги.
-Шушумиги ли са Станишев и Орешарски, които приеха неподходящи кандидатури за министри, наложени отвън?
- Не може да си шушумига само ти в една нешушумижка среда. Шушумижко е поведението на всички наши политици. В предишния ни национален химн имаше фраза „... с нас Москва е в мир и бой”. Преди 9 септември 1944 пък бяхме слуги на австрийците и германците. А сега от Брюксел ни казват ГЕРБ и другите парламентарно представени партии да се споразумеят. И това се приема едва ли не като висша мъдрост.
- ГЕРБ бойкотира парламента – какво мислите за това?
- Това е превантивен ход на стар картоиграч за спасение от катастрофа на предсрочни избори.
- Ще издържи ли на напъна правителството на Орешарски?
- Все още не е създадена олигархическа партия, в която да влязат видни мъченици на комунизма. Мисля, че кабинетът „Орешарски” няма да падне скоро, защото противниците му още не са готови да гепят властта.
- Написахте книга с исторически портрети – „Носът на Клеопатра”. Ако след време правите исторически портрет на Волен Сидеров, какво заглавие бихте сложили?
- Никога няма нито да говоря, нито да пиша за Волен Сидеров.
- Защо?
-Защото съм писал за Робеспиер, за Стамболов, за Кромуел, за Чърчил. Как да пиша за Волен Сидеров?!
- Как мислите: докога лидерът на „Атака” ще се държи като хулиган? Докога ще му бъде позволено това?
- Волен Сидеров е отражение на част от българския народ – на тези, които приличат на него. Не упреквам никого, но той все пак не е пратен в Народното събрание от жителите на остров Сахалин. Тогава какво да говорим?
- Ако се стигне до предсрочни парламентарни избори, може ли да не се възпроизведе сегашното статукво?
- Може, ако от небето паднат някакви нови спасители и пророци.
