ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На пети август в центъра на София се случи нещо символично. Веднага след края на последното заседание на 42-ия парламент огражденията около сградата на Народното събрание бяха премахнати. Народните избраници в отишлия си злополучен парламент прекараха повече от година, от 14 юни 2013 , когато Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС, оградени с железни бариери. Избраниците се бяха скрили от своите избиратели. Падането на бариерите е ясен знак за победата на гражданския протест срещу властта и сделките на задкулисието. Поне на този етап.
На следващия ден след падането на парламента и бариерите около него президентът Плевнелиев обяви своето второ служебно правителство с министър-председател проф. Георги Близнашки. Премиерът се съгласи, че в известен смисъл с новото правителство протестът идва на власт. Но "Протестна мрежа" и Реформаторският блок веднага застанаха срещу избора на Красимира Медарова за министър за организирането на изборите. И тук веднага се очерта една голяма разлика между служебното правителство на Близнашки и правителството на Орешарски. Премиерът веднага даде знак, че се съобразява с критиките на обществото. Съдия Медарова се отказа да бъде министър. Лично аз не знам нищо за миналото на госпожа Медарова. Но не това е въпросът. Дори тя да е имала необходимата компетентност да отговаря за изборите, важно е на такава длъжност да бъде назначена консенсусна фигура.
Важно е правителството да води диалог с обществото,
включително със своите критици
Орешарски, тласкан напред от своите кукловоди, управлява цяла година на инат, въпреки липсата на обществена подкрепа. Десетките хиляди протестиращи дни наред срещу правителството граждани бяха игнорирани, наричани "платени соросоиди" или "мутри на Бойко" от управляващите. Не може да се управлява иззад железни бариери, които те изолират от хората,. Не може да се управлява без обществена подкрепа. Правителството трябва да бъде в постоянен диалог с гражданското общество.
Наистина протести могат да бъдат и провокирани от политически сили. (Миналата година например видяхме жалките рехави "контрапротести" пред прозорците на президентството.) Не може едно сериозно правителство да се съобразява на всяка цена с всеки протестиращ за нещо си индивид. А още по-малко със 100-200 организирани и извозени с рейсове "протестиращи". Но все пак в една предизборна ситуация е добре да има консенсусна фигура на важна длъжност. И е добре, че премиерът сам прие тази отговорността за организиране на изборите.
Но атаките към новото правителство,
повече от ляво, отколкото от дясно, не спряха от първия ден
Повечето от тези атаки, и най-несъстоятелните между тях, идват от говорители на доскорошните управляващи, провалили се с гръм и трясък на европейските избори и с правителството Орешарски.
Новият лидер на БСП Михаил Миков определи президента Росен Плевнелиев като основен враг на БСП и създаде работна група, която спешно да започне "наблюдение на случващото се в изпълнителната власт". Защо президентът Плевнелиев е враг номер едно? Защо срещу него бяха и смешните проправителствени "контрапротести", водени от БСП, Сидеров и Бареков? Ами много ясно защо! Защото президентът беше единствената стабилна институция през последната година. Годината, в която правителството на Орешарски, инженирано от олигархията, доведе отново България до ръба на катастрофа. Беше на път да се потрети случилото се при предишни управления на БСП – при Луканов и Виденов.
Критики и нападки срещу Плевнелиев и Близнашки
очевидно ще бъдат основна част от предизборната кампания
на тези, които се криеха зад Орешарски. Какво друго им остава? Какво позитивно могат да предложат, след като сами се провалиха?
В Съединените щати се смята, че трябва да се дадат сто дни на новия президент и неговото правителство да покажат какво могат, преди да започнат атаките на опонентите. Служебното правителство може и да няма сто дни живот. Но от първия ден започнаха атаки срещу министрите по повод и без повод. Дори кабинетът "Орешарски" беше щаден от критиците му преди скандалното назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. (Оттогава датираха и бариерите около властта.)
Най-остри нападки като че ли отнесе новият министър на правосъдието Христо Иванов. Това е логично. Олигархията би трябвало да се чувства най-застрашена от него. При това той, а не силовият министър, е вицепремиер, отговарящ за правосъдието и вътрешните работи. Това е симптоматично – знак, че президентът поставя акцента върху важността България да бъде наистина правова държава. Европейска държава, в която има власт на закона.
Защо никой вече не говори за бившия депутат от ДПС Христо Бисеров? Защо никой вече не говори за дупнишките феодали "братя Галеви"? (Сестра Галева е друг въпрос.) Защо никой вече не говори за Алексей Петров? Цветан Василев, мажоритарният собственик на КТБ, който вече има европейска заповед за арест, също ли ще е чудо за три дни? Той също ли ще потъне в безнаказано забвение след няколко месеца на "издирване"? А Делян Пеевски дори се е превърнал във фолклорен герой в някои краища на България...
Същевременно се напада новият министър Христо Иванов за неплатен членски внос. (А Аглика Адамова, за която се смята, че може да стане негов заместник, уважаван съдия, за това кой бил баща й...) Неплатен членски внос срещу кражби и далавери за милиарди? Това е все едно да се сравни някой, който ви е настъпил погрешка в трамвая, с масов убиец. Но важното е да се блокира веднага работата на правителството с най-често безпочвени лични атаки.
А въпросът защо повечето медии бързо забравят хора като Бисеров, "Галеви", Петров и дори сегашните кукловоди от задкулисието е реторичен. Голяма част от печатните медиите са собственост на Пеевски и майка му. А наскоро стана ясно, че сред останалите вестници най-влиятелните и четените са били кредитирани от КТБ на Цветан Василев.
А червената политоложка Мария Пиргова неотдавна заяви: "Да. Продължавам и днес да защитавам назначението на Делян Певски в ДАНС."
Тези хора, говорителите на партията столетница, нямат нито срам, нито чувство за реалност. Една година БСП управлява без мнозинство. Дори заедно с ДПС нямаха мнозинство. Трябваше им и гласът на Волен Сидеров за да устискат властта. Но май още не разбират какво се е случило. Това правителство им беше лебедовата песен.
Протестът наистина победи! И вярвам,че на следващите избори столетницата ще бъде пратена в заслужен отдих. Да мечтае за своето светло минало – и тоталитарното и посттоталитарното. Сега трябва да се мисли за бъдещето на България.
Добре е да има истинска лява алтернатива на БСП, както и силна, обединена десница. Но най-важното е гражданското общество да не заспива. Да не се дава на олигархията почивка, време за реорганизация и нови задкулисни игри. Около новия парламент трябва да има прозрачност, а не нови бариери.
Oт svobodata.com
