Посланик дьо Кабан пред пловдивски студенти: Няма нелиберална демокрация
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обучението по право е от изключително значение, защото бъдещите юристи - и българските, и френските - трябва да бъдат не техници, които го прилагат, а хора, посветили се на справедливостта. С тези думи посланикът на Франция у нас Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан откри кръгла маса в Пловдивския университет на тема " Правното образование" с лектори - проф. Ксавие Годен и проф. Жан-Кристоф Барбато от Факултета по право и политически науки на Университета в Нант, Франция. Посланик дьо Кабан каза, че инициативата за днешната кръгла маса идва от предходния министър на правосъдието Христо Иванов, " за чиято оставка съжаляват всички посолства".
Последната реформа в правното образование в България е направена през 1994 година, по време на катастрофалното правителство на Любен Беров и преди открито целящия връщането на режима опит с правителството на Жан Виденов, каза още дипломатът. Тя е направена 13 години преди присъединяването на България към Европейския съюз и пет години преди началото на Болонския процес, който цели да улесни създаването на европейско пространство на висшето образование.
"Правото е особена дисциплина, тъй като е инструмент за постигане на цел", каза в словото си посланик дьо Кабан."Тази цел е справедливостта. Позитивното право, което в демократичните общества е възникнало вследствие на взето от всички решение посредством съвкупност от закони, които след това се прилагат от изпълнителната власт, и за чието спазване следят съдиите – това позитивно право е само един инструмент , който сме изобретили, за да дадем възможност на едно комплексно устройване на многообразно общество да направи така, че гражданите му да живеят в мир. Всъщност програмата, целта на политическата дейност в демократичните общества е свързана с осигуряване на мир чрез справедливост. Едно общество не може да бъде определено като демократично, ако неговите граждани не го чувстват справедливо. Ако имат обратното усещане, те бягат от него, не гласуват, емигрират."
Посланик дьо Кабан цитира речта на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов на 11 декември м.г., в която той призова всички магистрати за върховенство на правото, не на закон, защото понятието „върховенство на закона” крие един опасен риск , тъй като става дума за управление на човек от човек. " Господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас, затова сме ги поставили в законност - с тези думи председателят на ВКС припомни силата на естественото право и естествено - правните устои на позитивното право в либералните демокрации." "Практически европейските демокрации са поставили позитивното право над гласувания от парламентите закон с променливо мнозинство, различни влияния и идеологии. Неприкосновени принципи, посредством вписаните в конституциите правила и поети международни ангажименти като Европейската конвенция за защита правата на човека и на основните свободи, а ние, гражданите на демократичните режими на управление сме решили да оправдаем антигона и да обвиним креона. Или, иначе казано - ние сме пожелали съдията да може да обяви несправедлив даден закон , като с приемането на нашите конституции , с подписването на тези конвенции сме посочили на съдията кои са тези принципи и ценности, в чието име той може непроизволно да не приложи несправедлива правна норма."
По-нататък в словото си посланик дьо Кабан посочи закони, приети от тоталитарните режими в Европа в ХХ век, които под формата на привидна законност са упражнявали пълен произвол - като например закона за статута на евреите, приет във Франция през 1940 година, Закона за защита на нацията, приет в България през 1941 година, законовите текстове, направили възможен Народният съд у нас през 1944 година.
"Европейският съюз губи своя смисъл, ако не постави на преден план своите ценности , които са добре обобщени в девиза на моята страна „ Свобода. Равенство. Братство”. Спазването на тези ценности от всяка негова членка е от основополагащо значение, и то в буквалния смисъл на думата. То полага основите на нашия съюз и оправдава съществуването му." каза още дипломатът.
"В самия Европейски съюз сега отново са надвиснали рискове над свободите ни в името на така наречената нелиберална концепция на демокрацията. Без привържениците на тази концепция да отчитат, че става дума за противоречие, каза още френският посланик. Демокрацията може да бъде само либерална. Режим, който претендира, че всеки може да бъде лишен от свобода в името на народната воля- един образ, който почива на митичното единство на общността, престава да се стреми към постигането на целта на демокрацията, която е свързана с осигуряването на мир чрез справедливост , следователно престава да бъде демократична. Политиците във Франция, България и в други европейски страни, които претендират, че са демократи, като същевременно насърчават омразата и отхвърлянето на част от гражданите, са лъжци. Затова е важно за моята страна бъдещите български юристи, независимо от това дали ще станат след това съдии, прокурори, адвокати, нотариуси, да научат най-напред кои са нашите ценности. Кои са философските и теоретичните устои, историческите събития. Необходимо е бъдещите български и, естествено, френски юристи, които не са живели по времето на комунистическия режим, и не са били обект на пропагандата му , нито по време на немската окупация във Франция, да знаят, че позитивното право и това, което в него постоянно е изменяно, е само опит за формализиране на посочените по-горе принципи. Следователно, както става ясно от само себе си, именно с политическата философия, историята на идеите, понятията, които използваме в ежедневието, - свобода, справедливост, правосъдие - трябва да започне обучението по право на хора, които ще практикуват правото, посветили се на справедливост, а не техници, които владеят правото, но са неспособни да видят каква идея стои зад думата", завърши той.
