Проф. Здравко Райков: Идва времето на креативните хора - между кубчето на Рубик и интелигентните роботи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всичко, което се случва като промяна в продължение на 2000-3000 години, откакто съществува като цивилизация човешката общност, е плод на технологии. Те се променят и поставят своите изисквания, а също така са фактор за промените и за предизвиканите революции. В един момент социалната опаковка, средата, контекстът пречат на технологиите и тогава се задействат колизиите.
Имаме Първа индустриална революция и възникването на парната машина, която остави без хляб милиони хора. Тогава се появило и движението на лудитите, когато хората започнали да трошат машините, обвинявайки ги за отстраняването им от работа. Това донякъде е така, но не технологиите са им виновни. Просто хората се налага да се приспособяват. Като в закона на Дарвин - приспособявай се, ако искаш да живееш.
Втора индустриална революция - появява се конвейерът. Макар че той е открит доста време преди това. С него започва масовото производство и отново милиони хора са изхвърлени на улицата. Например, ковачите, които не са били малко. Просто нямало нужда от карети, появили се първите автомобили.
Третата индустриална революция започва някъде в края на 80-те години на миналия век с новите информационни технологии. Спомням си, че по онова време, когато работех във вестникарския бранш, имаше машинописки, телефонистки, библиотекарки, които вършеха чудесна работа, но днес от тях почти няма нужда, професиите им са на изчезване.
Сега е най-интересното време, заради процесите, които се случват в последните 10 години. И вече сме в началото на Четвъртата индустриална революция. На гребена на вълната ни издигат роботизацията и създаването на изкуствения интелект. По различни прогнози, като следствие от тези процеси, в следващите 15 – 20 години между 500 млн. и 600 млн. души ще останат без работа. Но не защото някой е сбъркал или е наредил да изгонят тези хора, а просто те ще станат неконкурентноспособни на новите поколения роботи и изкуствен интелект. И една от първите професии, които са под риск от изчезване е журналистиката. Под въпрос е и професията на преподавателя, на личния лекар, на военните пилоти, на шофьорите, на кулинарите…
Погледнете тези ТИР-ове, които кръстосват пътищата на планетата - това няма да продължава дълго. Защото 3D технологиите, печатането, навлизат устремно, особено следващото поколение - 4D. Така че става излишно пренасянето на много от товарите, защото на 3D принтера можем много скоро масово да си произведем редица стоки. Технологиите стават все по-съвършени и качеството на живота рязко се променя.
Ето, китайците пуснаха 3D домашния принтер Фуджини, който променя вкусовете от познатата ни кухня. Ако избегнем предизвикателствата на терора и войните, в бъдеще бихме могли да станем много разглезени, защото още от офиса си ще поръчваме меню на домашния робот и ще му казваме да сготви нещо специално, защото след 27 мин., примерно, ще си бъдем в къщи. Домашните роботи скоростно навлизат и в бита на японците, тъй като тяхната страна е една от водещите в тези технологии. Техният Пепър робот - домашен помощник - разбира от емоции, може да си общува с нас и едновременно с това да върши куп задължения, с които да ни отмени. Но не са само те - маса фирми работят в тази насока и имат своите водещи постижения.
В днешно време всяка една професия е подложена на изпитания, но един от най-големите проблеми е, че образованието ни е много изостанало. А, за съжаление, тези млади хора, които сега започват обучението си или вече са ученици и студенти се подготвят за епохата на Третата индустриална революция, а не за Четвърта.
Има интересен момент, забелязан от други изследователи на тези процеси - че нашето образование практически е замръзнало дори на Втората индустриална революция. Тогава училището е подпомагало бизнеса на конвейерите. Имало е само един верен отговор и той е трябвало да се научи, зазубри и възпроизведе. Точно това е конвейерното мислене. Но днес имаме роботи. Един от големите производители на смартфони наскоро е уволнил половината си служители, защото на тяхно място отлично се справят роботите.
В момента се раждат нови професии, които, обаче, изискват и ново мислене. С една дума казано - нужни са хора с креативно, нестандартно, гъвкаво мислене. Способни да предлагат много идеи и да не търсят един отговор.
Затова не бива и докрай да се зачеркват професии като журналистиката. Кой, например, ще повярва на геополитическата позиция на робота, направил прогноза? Признавам, че това е един спор, който няма край.
В момента не трябва да подценяваме изкуствения интелект, защото той вече е достигнал невероятно ниво. Ако световният шампион по сглобяване на кубчето Рубик, което е ярка проява на интелект, го прави за 5 сек. и половина, то роботът се справя за по-малко от секунда. Наистина в много характеристики на аналитичното мислене роботът превъзхожда човека. Десетки лаборатории правят демонстрации на роботи, които постигат чудеса в емоционалните реакции и емоционалната интелигентност. В журналистиката обаче водоразделът е по отношение на качеството и уменията. От 100 души, които работят в една редакция, с въвеждането на новите технологии, ще останат не повече от 6-7 души. Останалите, ако притежават качествата от неконвейерната епоха, ако имат нестандартно мислене и умеят да раждат идеи веднага ще си намерят работа. Погледнете, възникна и новата професия на терабайтерите - хора, които анализират огромни потоци от информация и откриват тенденции.
Социалните мрежи оттук нататък също се претърпят качествено развитие – пазарът се нуждае от хора, които имат комуникативна култура, които биха могли да откриват интересни идеи в този поток и да ги предлагат на клиентите, които също се нуждаят от някой, който да следи вместо тях.
Но… не бива да подценяваме роботите. В момента в елитни издания, сещам се за „Форбс”, има алгоритми, които за 2 мин. създават чудесен журналистически материал, който спокойно може да получи наградата „Пулицър”. Така че не бива и да се самонадценяваме.
Ако погледнем, не само у нас, в световната журналистика, се намира и много информационен боклук. Има хора, които не са в състояние да схванат процесите около нас. Журналисти, които чиновнически подхождат към работата си. Но онзи, който е гъвкав, който реагира точно и бързо, забелязва една възможност, който не мисли матрично - той има шансове. Другите, уви - нямат.
-------
Проф. Здравко Райков е социолог, професор по ПР, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на много книги, сред които "Публична комуникация", "Креативната комуникация", "Как да печелим по време на криза", "Креативният бизнес" и др.
