„Моделът Путин“ – отгоре шепа племенни вождове, отдолу безправна маса
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В своята „История на Втората световна война”, Уинстън Чърчил размишлява по темата, защо и нацистите, и комунистите в еднаква степен мразят Англия и Америка?
И стига до извода, че онова, което ги разярява, е демокрацията – т.е. системата, при която властта се определя от обикновените хора; и всеки от тях има равния шанс да стане необикновен.
И крайните леви, и крайните десни не приемат нито човешкото равенството, нито идеята да бъдат подчинени и подотчетни на някакви си обикновени хора.
Затова и левите, и десните фундаменталисти искат едно и също: обществото да бъде устроено на принципа на племето – те да са отгоре, а отдолу да имат послушна маса, която прави, каквото й кажат те.
Сетих се за това прозрение, наблюдавайки странните (но само на пръв поглед) идейни залитания на всички видове български „леви”.
Ако, съгласете се, те са наистина леви, то би трябвало да отстояват правата и интересите на слабите и унизените срещу агресията на силните и наглите. Получава се обаче точно обратното.
Още по време на украинската криза, когато Русия най-нагло и предизвикателно тръгна да превзема (започвайки с Крим) със сила парчета от чужда държава, а украинците се опънаха, нашите най-леви създания, т.нар. нови леви, не се подредиха на страната на жертвите – на украинците. Напротив, обявиха украинците за фашисти и антисемити (нищо, че сегашният им президент е с еврейско име) и застанаха на страната на руския агресор.
За чест на БСП трябва да се каже, че не тръгна в тази посока. Напротив, тогавашното й ръководство влезе в конфликт с червените бабички, като сподели позицията на ЕС срещу Русия. Но пък самата БСП е непрекъсващ извор на парадокси поради изначалната си симпатия към режима на Путин, опакована в пакета „русофилство”.
БСП, съгласете се, е нарекла себе си „социалистическа”. Е, как тогава подкрепя днешна Русия, където се вихри най-свирепият, сатрапски и убийствен от всички възможни версии на капитализма?
Навремето съветските идеолози наричаха този вид капитализъм „латиноамерикански”. Но дори в тогавашна Латинска Америка не е имало такъв разгул на силата и парите, какъвто има днес в Русия. Разбира се, обратната страна на този разгул е, че слабите и унизените в Русия са повече, отколкото в цяла останала Европа, взета заедно. Но БСП, вместо да застане на страната на слабите, тича да се подреди до Путин –дори в случаите, когато рискува да вкарат руския тип свиреп капитализъм на територията на България. Както би станало, ако тук се нанесат проектите на „големия шлем” – АЕЦ-Белене, петролопровода Бургас-Александруполис и газопровода Южен поток.
Според международно изследване, проведено от швейцарци миналата година, в Русия горният 1 процент от населението притежава 71 процента от цялото богатство на страната; а група от 110 човека притежава 38 процента от всичко в Русия.
Никъде в Европа няма такова нещо и причината е проста. В Европа има демокрация, т.е. властта е в ръцете на обикновените хора, защитени от закона. Дори в Англия, демократичната страна с най-големи неравенства, положението е коренно, драматично различно от Русия. В Англия горните 20 процента притежават 41 процента от националното богатство. Съгласете се, това е неравенство, намиращо се на светлинни години от безобразието в Русия, където горе-долу същият дял национално богатство (38 процента) се държи от... 110 човека (0.008 процента от населението).
Как тогава се получава така, че голямата социалистическа партия на България е поклонник именно на най-изедническия модел общество – този на Русия? И продължава да бъде поклонник дори в последните месеци, когато най-сетне успя да формулира нещо като леви послания, основани върху думички като „справедливост” и „социална държава”.
Тук няма разумно обяснение. Освен – ако не си спомним Чърчил. Привличането на „модела Путин” е, че той е именно онова, което винаги са искали и левите, и десните фундаменталисти: модел, при който отгоре има шепа племенни вождове, а под тях е безлична, безправна и покорна маса.
Сред т.нар. интелектуални среди в и около БСП вече се разработват платформи, които да облекат това привличане в нещо като идеология. Общото послание е онова, което историците познават от 1930-те години и за което говори Чърчил: че демократичните страни се сриват и че гнилият Запад е пред своя край, което сам си признава.
Професор Васил Проданов например пише:
„...разпадни процеси вървят навсякъде... Европарламентът се фрагментизира партийно в нарастваща степен. Навсякъде в Европа намалява членската маса на партиите... Партийната система се разпада във Франция... Недоверието към републиканци и демократи в САЩ е по-високо отвсякога в историята... А по времето, когато у нас вървяха протести срещу олигархията, в САЩ екип от учени от Принстънския университет публикува детайлно проучване на начина на функциониране на американската държава и обяви: „Америка е олигархия".”
Социологът Михаил Мирчев беше още по-ясен пред микрофоните на БНР:
„Да се говори за добронамереност, добросъвестност и добри обноски е илюзия... Либералната демокрация се разпада, Европа е обречена... идва класова война... Не искаме вашата цивилизация – онази, с ключовите думи „свобода” и „демокрация”...”
И пак стигаме до Чърчил. Онова, което мразят в „Запада” е свободата и демокрацията. Защото предпочитат потисничеството и диктатурата.
По тази логика, изобщо не ги интересува, дали потисникът е ляв или десен. Важното е, че и той мрази свободата и демокрацията. Затова стигнахме до положението, да слушаме „новият ляв” Петър Волгин да хвали унграския премиер Виктор Орбан, който усърдно потъпква свободата и демокрацията в Унгария. Орбан рекламира себе си като десен, което не му пречи да събира овациите на нашите леви.
В случая имаме не само пълно взривяване на идеята, че левите отстояват интересите на бедните и онеправданите. Липсва и най-елементарна солидарност.
Миналата година в дясна Унгария всички мои познати-унгарци се оказаха без работа. Защото бяха леви и критикуваха Орбан. Който отново им даде работа, когато тази година подписаха бумаги, че повече няма да се занимават с политика...
Ще рече: Волгин се възхищава от човек, който уволнява от работа негови, на Волгин, леви другари и съратници. Дори елементарната идейна солидарност потъва във възторга пред диктатора...
Намирам всичките тези неща за смайващи. След като си се обявил за социалист, нямаш правото да ги правиш. А щом ги павиш – не си никакъв социалист, а волен наемник, търсещ подходящ господар.
Моля, отворете съответната врата и нека в България най-сетне влезе някаква истинска, почтена, възпитана, добронамерена и цивилизована левица! Инак не е далеч денят, в който българските леви ще започнат да пеят химни в прослава на сатрапите от Ал Кайда и Ислямска държава, защото режат глави на англичани и американци...
