ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Полагане честния пояс на Пресвета Богородица
31 август / Имен ден: Гена, Гено
Св. свщмчк Киприан Картагенски. Св. Генадий Константинополски
Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица
Освен дрехата на пресвета Богородица, между останалите вещи се запазил и нейният пояс, който след Успението й бил поверен по поръка от самата нея на апостол Тома, а после бил предаван между вярващите по наследство един на друг.
В V век при царуването на Аркадий, син на Теодосий Велики, честният пояс на св. Богородица бил пренесен от Йерусалим в Цариград и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм "Св. Богородица".
В Х век честният пояс на св. Богородица бил прославен чрез особена личба. Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв Философ, след като дълго време страдала от душевна болест, получила веднъж насън откровение, че незабавно ще оздравее, ако на нея бъде възложен поясът на пресвета Богородица. Царят помолил патриарха и ковчегът бил отворен. Сам патриархът прострял пояса над болната царица и тя веднага оздравяла. Заради даруваната милост били отправени благодарствени молитви към Господа Иисуса Христа и пречистата му Майка. След това честният пояс тържествено бил положен отново в ковчега, в който по-рано се съхранявал.
За спомен на това чудо над болната царица бил установен в началото на Х в. празникът "Полагане честния пояс на пресвета Богородица"./ imenata.com
А ето какво празнуваме във вторник:
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта
Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин.За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.
Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
В ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата на животните.
Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св.Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После отваря широко портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено. Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Храна обратно в къщата не се връща.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома;
Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите;
Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове;
С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата;
Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита;
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година;
imen-den.net
