Външно министерство: Бежанският натиск към нашия регион създава рискове за стабилността на всички страни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Във връзка с интервю на сръбския външен министър Ивица Дачич пред сръбския вестник „Данас”, българското посолство в Белград се обърна към МВнР на Сърбия за разяснения по темата. Според сръбската страна става дума за неточности в превода в българските медии на казаното от министър Дачич, което гласи, че заради унгарската стена, бежанците ще бъдат принудени сами да намерят други пътища, по които да стигнат до желаната цел и това вероятно би насочило трафика към Хърватия и България. Това се посочва в съобщение на Министерство на външните работи. Буквалният превод на казаното от министър Дачич е следният: „Не вярвам, че Сърбия ще вземе решение в някакъв момент, подобно на Унгария, да изгради стена на границата с Македония, за да възпрепятства влизането на бежанци и емигранти в нашата страна“, заявява за „Данас“ Ивица Дачич. Попитан по какъв начин Сърбия ще постъпи и какви мерки ще предприеме, ако заради стената на унгарската граница се стигне до по-дълго задържане (на нейна територия) на бежанците и мигрантите, които се опитват през Сърбия да стигнат в държавите-членки на ЕС, Дачич посочва, че до по-дълго задържане няма да се стигне. „Ще вървят през Хърватия и България“, предвижда сръбският външен министър.
Той казва, че мигрантите знаят къде могат да отидат и откъде да преминат, за да стигнат до желаната крайна цел. Това като последица означава, че няма да се наложи Сърбия да строи лагери за търсещите убежище, защото не се очаква увеличаване на техния брой, след като окончателно се затвори границата с Унгария.
Попитан какво ще се случи, ако и Хърватия в някакъв момент вземе решение да изгради стена на границата със Сърбия, министър Дачич подчертава, че в този случай не се очаква мигрантите да се връщат обратно в Сърбия, а да я заобиколят по пътя си към държавите-членки от ЕС.
В същото време МВнР използва случая, за да отбележи, че бежанският натиск към нашия регион създава рискове за стабилността на всички страни. Това налага засилена комуникация между компетентните държавни институции, както и съвместни усилия и сътрудничество при тяхното посрещане. Политиците от региона, които правят изявления, отнасящи се до други съседни държави, следва да бъдат особено внимателни в своя изказ и да се съобразяват с нивото на отговорност, което изисква създалата се кризисна ситуация. Отговорността към обществото, която имат политиците, следва да бъде споделена и от медиите чрез тяхната коректност и професионализъм.
