България не е най-богатата страна, но за мен тя е най-красивата страна и мисълта да я напусна ми е била винаги чужда, категоричен е поетът.
Последвайте ни в Google News Showcase
Трябва да вървим към светли бъднини, независимо как ни изглеждат в този момент светът, родината, собствения ни дом, каза в студиото на телевизия „България Он Ер” поетът Любомир Левчев.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
"Бъдещето не е обещание за щастие. Бъдещето е врата, която трябва сам да отключиш и да минеш през нея. Празникът на братята Кирил и Методий е бил и продължава да бъде най-хубавият празник за мен. В такъв ден не мога да кажа нищо лошо за България, за българската култура, за бъдещето на тази страна", допълни той.
Половинката на поета Дора Бонева пък споделя, че светът винаги е разнообразен, в момента не е най-блестящият колорит, който сме виждали и въпреки това природата все още съществува, децата все още растат, има много цветни неща.
Двамата са заедно от 60 години. Запознават се около празника на 24 май на сбирка на списание "Младеж" в Своге.
"Влюбих се от пръв поглед", призна поетът. "Поканих я в една сладкарница и й подарих един бележник. Хубав бележник. Тя каза: "Той е много скъп, аз не мога да взема такова нещо. Ще взема само бележника, а писалката си я вземи обратно." Така тя връща химикалката и задържа бележника.
"Аз казах: "Нарисувай ми нещо в този бележник", не знаех, че е художничка", спомня си Левчев, но Дора Бонев отказва и го моли да напише нещо той. И поетът написва: "Обичам те."
Двамата споделят, че почти веднага са се оженили, а любовта е била постоянен спътник. Любомир Левчев сподели, че е искал да стане художник, но когато завършил гимназия учителят му го отклонил от професионалната живопис.
"Портретът е най-интересното нещо в изобразителното изкуство и най-трудно. Обикновено съм имала късмет, че дори портретите, които съм правила по поръчка са на интересни хора. Това са били хора, които в своята област са добри", каза във връзка с творчеството си Дора Бонева.
"Имаме странен порив да бягаме от България. Не само когато дойдат конниците да убиват българина, но и в щастливи мигове. Ние обичаме да напускаме страната. Това е нещо, което ме плаши", казва Любо Левчев и посочи, че в себе си не вижда този стремеж за бягство от родината.
"България не е най-богатата страна, но за мен тя е най-красивата страна и мисълта да избягаш ми е била винаги чужда, дори и в най-трудните моменти", категоричен е поетът. "Имам много тревога и за България, и за бъдещето й. Европа носи тревога, светът носи тревога. Не мога да кажа защо е така и как ще се преодолее. Най-главната причина вероятно е умножаването на човечеството. Огромно количество станаха хората, които живеят, а светът не е приспособен за толкова много хора", допълва той.
