Ексклузивно! Плевнелиев се изказа за пенсионната реформа, вижте какво заяви президентът за най-актуалния проблем в държавата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът Росен Плевнелиев изразява своята загриженост от обсъжданата промяна на пенсионния модел, която е залегнала в проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Плевнелиев нееднократно е подчертавал, че реформите в социалната сфера имат пряко въздействие върху най-широк кръг от граждани, най-често в уязвима позиция. В социалната сфера няма бързи резултати, ето защо е от изключително значение приемствеността между отделните правителства в осъществяване на реформите, особено на непопулярните. Служебното правителство на премиера Близнашки концентрира своите усилия в социалната сфера, в разработване на варианти на устойчиви решения за реформа в осигурителната система, широко дискутирани с експерти и представители на синдикати и работодатели. Разработените документи бяха предоставени на настоящия кабинет.
Необходимостта от пенсионна реформа е безспорна и мерките, които се предлагат за реализиране следва да бъдат задълбочено анализирани, да бъдат придружени от предварителна оценка на въздействието, да бъдат обяснени разбираемо на обществото и да бъдат обсъдени със социалните партньори.
Имайки предвид краткото оставащо време за приемане на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. и Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г., необходими за нормалното функциониране на държавата, както и липсата на готовност да бъде предложена задълбочена и цялостна концепция за пенсионна реформа, държавният глава приветства решението да бъде определен тримесечен срок за подготовка и обществено обсъждане на необходимите мерки в тяхната цялост.
В същото време президентът Плевнелиев обръща внимание, че предлаганите с проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. на Кодекса за социално осигуряване по своята същност представляват не просто мерки за стабилизиране, а сериозна промяна на модела на пенсионно-осигурителната система, действащ от 2000 г. Такива сериозни концептуални промени следва да се извършват при спазване на принципите на социалния диалог, формулирани в чл.3 от Кодекса на труда.
Те следва да са придружени от анализ на очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, съгласно Закона за нормативните актове. Задължителната предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове е ангажимент и съгласно Програмната декларация, неразделна част от Коалиционното споразумение.
В конкретния случай е важно да бъдат оценени финансовите последици от промяната на модела за осигурените лица, за Националния осигурителен институт, за пенсионно-осигурителните дружества, за капиталовия пазар на България.
Държавният глава споделя идеята, че гражданите трябва да бъдат насърчавани да бъдат активни по отношение на своя живот и своето бъдеще. В същото време президентът счита, че тази теза не е последователно защитена и правото на избор е ограничено от въвеждането на безвъзвратна еднократност в избора на гражданите да се осигуряват само в Националния осигурителен институт без възможност в последствие да изберат универсален пенсионен фонд.
В още по-голяма степен това важи за младите хора, които за първи път се включват на пазара на труда. Възможността в рамките на едногодишен срок да направят избор или при липса на такъв автоматично да се осигуряват в НОИ до края на живота си без право на замяна, не гарантира свободата на избор.
Президентът призовава управляващите да осъзнаят най-голямото предизвикателство пред осигурителната система в България – липсата на доверие. Индикация за това е и огромният брой българи, които не плащат своите социални осигуровки. Ето защо държавният глава призовава за отговорен дебат в търсене на устойчиво решение в предложения тримесечен срок, в резултат на който да бъде представена, придружена с оценка на въздействието, цялостна концепция от мерки за решаване на двата основни проблема – стабилността на осигурителната система и повишаване на адекватността на пенсиите.
