ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Обърнах се към пиесата “Слугините” на Жан Жьоне, защото той е един от любимите ми автори като романист, драматург и поет. “Слугините” е един от любимите ми драматургични текстове. Това заяви режисьорът на постановката и неин сценарист Диана Добрева, предаде БГНЕС.
Премиерата на постановката ще бъде на 17,18,19 март.
Добрева заяви, че е щастлива, от това, че Народният театър й е дал възможността, точно тук на сцената на IV етаж да представи пиесата. “Това е едно изключително подходящо пространство за тази пиеса”, посочи тя.
Много съм благодарна и че мога да работя с актрисите Жорета Николова и Александра Василева, с които изминахме един много хубав и много тежък процес на репетиции, но съм много доволна от тях. Надявам се това да стане видно за повече хора, допълни режисьорът на постановката.
“Моите героини достигат до големи крайности”, разказа Добрева. Тя загатна и части от сюжета на постановката. Историята разказва за две слугини, които мечтаят да убият своята господарка и непрекъснато правят някакви репетиции за това. В повечето случаи обаче опитите им не се получават.
“Финалът на представлението е един изключителен драматургичен ход на Жан Жьоне. Финалът на представлението е наистина потресаващ”, допълни тя.
Относно това дали може да бъде направена аналогия между слугите и господарите с нашето съвремие и диктатурите, Добрева заяви, че една от темите е именно тази за диктатурата и как човек живее в състояние на някакво потисничество.
Друга важна тема е тази за липсата на идентитет - да искаш да си някой друг и да не си в това социално положение, в което си. Това е актуална тема, защото хората не се чувстват добре в социалното положение, в което са поставени. Според Добрева това води до много комплекси, един от които е човек да не знае въобще кой е, “неудовлетворението от това, че мисля, че съм нещо повече, а въобще не съм, както и мисълта да се заеме нечие друго място”.
Това, според режисьора е и пиеса за въображението като бягство. “Много често нашите слугинки живеят в един въображаем свят, в който те са мадам”, обясни тя.
Това е и пиеса за свободата, за ограниченията, които сами си налагаме и за страха да направим това, което искаме, превръщайки нереализираните си мечти със “смърт на надеждата”.
